Фактът, че Дейвид се бе надигнал от мястото си, изненада заседателите. Въпреки че беше едва десет и петнайсет, те очакваха да вземат бързо решение и да се приберат у дома.
— Къде се провеждаха изпитванията? — попита Дейвид.
— За „Крейокс“ ли?
— Не, за детския ви аспирин. Разбира се, че за „Крейокс“.
— Съжалявам. Естествено. Нека помисля. Както вече уточних, изпитванията продължиха доста дълго.
— Знам, доктор Юландър. Въпросът ми е съвсем лесен. Къде се състояха те?
— Ами първоначалните изпитвания бяха проведени в Никарагуа и Монголия. Избрахме група пациенти с повишен холестерол.
— Продължете. Къде другаде?
— В Кения и Камбоджа.
— Значи компанията е похарчила четири милиарда при разработването на „Крейокс“, за да натрупа дивиденти в Монголия и Кения?
— Не мога да отговоря, мистър Зинк. Не се занимавам с маркетинг.
— Добре тогава. Колко от клиничните тестове са били проведени тук, в Щатите?
— Нито един.
— Каква част от лекарствата на „Варик“ се намира в експериментална фаза към сегашния момент?
Надин Карос се изправи и каза:
— Възразявам, ваша чест. Въпросът е неуместен. Тук не подлежат на обсъждане други медикаменти.
Съдия Сийрайт се почеса по брадичката.
— Отхвърля се. Искам да разбера накъде бие мистър Зинк.
Дейвид не беше сигурен накъде бие, но току-що бе отбелязал малка победа над мисис Карос. Придобил смелост, той продължи:
— Отговорете на въпроса, доктор Юландър. Колко от лекарствата на „Варик“ са в експериментална фаза?
— Около двайсет. Мога да назова всички, ако ми дадете една-две минути.
— Цифрата е достатъчна. Нека си спестим време. Колко ще похарчи компанията тази година, за да изпитва своите продукти?
— Към два милиарда долара.
— Какъв процент от общите продажби на „Варик“ през миналата година е дошъл от чужди пазари?
Доктор Юландър сви рамене. Изглеждаше объркан.
— Трябва да проверя финансовите резултати.
— Вие сте вицепрезидент на компанията, нали така? И заемате позицията вече шестнайсет години. Прав ли съм?
— Да.
Дейвид взе една тънка папка, разлисти няколко документа и заяви:
— Пред мен е финансовият отчет на фирмата за миналата година. Според него осемдесет и два процента от продажбите на „Варик“ са били на американския пазар. Виждали ли сте този отчет?
— Разбира се.
Мисис Карос стана от мястото си.
— Възразявам, ваша чест. Финансовите отчети на клиента ми не представляват интерес тук.
— Отхвърля се. Подобни документи са достъпни за обществеността.
Още една малка победа. За втори път Дейвид усети сладостта от вълнението на битката.
— Осемдесет и два процента. Цифрата вярна ли е, доктор Юландър?
— Щом казвате.
— Не го казвам аз, сър. Данните са взети от публикувания отчет.
— Добре, в такъв случай са осемдесет и два.
— Благодаря. Колко от двайсетте лекарства, които разработвате в момента, се изпитват на американска земя?
Свидетелят стисна челюсти и отвърна през зъби:
— Нито едно.
— Нито едно — повтори драматично Дейвид и погледна към заседателите. Повечето от тях слушаха съсредоточено. Той спря за няколко секунди и продължи: — Значи „Варик“ дължат осемдесет и два процента от печалбата си на продажби в Щатите, но предпочитат да изпитват своите лекарства в Никарагуа, Камбоджа и Монголия. Защо е така, доктор Юландър?
— Много е просто, мистър Зинк. Регулациите в страната пречат на разработката на нови лекарства, уреди и процедури.
— Чудесно. Да разбирам ли, че обвинявате правителството за рутинната ви практика да изпитвате лекарствата си върху хора на отдалечени места?
Мисис Карос отново скочи на крака.
— Възразявам, ваша чест. Адвокатът изопачава думите на свидетеля.
— Отхвърля се. Заседателите чуха добре думите на свидетеля. Продължете, мистър Зинк.
— Благодаря, господин съдия. Отговорете на въпроса, доктор Юландър.
— Съжалявам, ще го повторите ли?
— Твърдите ли, че причината да провеждате клиничните тестове в развиващи се страни е прекалената регулация в Съединените щати?
— Да, това е причината.
— Не е ли истина, че „Варик“ изпитва медикаментите си в развиващи се страни, защото така може да избегне риска от съдебни дела, в случай че нещата приключат зле?