— Не, изобщо.
— Не е ли истина, че „Варик“ изпитва медикаментите си в развиващи се страни, защото там не съществува какъвто и да е контрол?
— Не.
— Не е ли истина, че „Варик“ изпитва медикаментите си в развиващи се страни, защото там много по-лесно се намират опитни мишки на два крака, които отчаяно се нуждаят от някой долар?
Зад лявото рамо на Дейвид настъпи суматоха. Адвокатите се възмущаваха. Мисис Карос скочи от мястото си и заяви със строг тон:
— Възразявам, ваша чест.
Съдия Сийрайт, който се бе облегнал на лактите си, спокойно отвърна:
— Обосновете възражението си.
За пръв път тази седмица Надин не можа да намери подходящите думи.
— Като начало възразявам на въпросите, тъй като са неуместни. В настоящото дело не са важни другите лекарства, разработени от клиента ни.
— Вече отхвърлих това възражение, мисис Карос.
— Възразявам и срещу употребата на израза „опитни мишки на два крака“.
Изразът наистина беше неприемлив, но сякаш подхождаше идеално на конкретната ситуация. Съдия Сийрайт се замисли за миг. Всички очи бяха приковани в него. Дейвид се обърна към заседателите и забеляза няколко усмивки.
— Отхвърля се. Продължете, мистър Зинк.
— Вие сте ръководили медицинските проучвания на „Варик“ през хиляда деветстотин деветдесет и осма година. Така ли е?
Доктор Юландър отвърна:
— Да, както споменах, заемам тази позиция от двайсет и две години.
— Благодаря. През хиляда деветстотин деветдесет и осма година компанията провеждала ли е клинични тестове за лекарство на име „Амоксолин“?
Юландър се обърна притеснено към масата на защитата. Повечето адвокати на „Варик“ също изглеждаха разтревожени. Мисис Карос отново се изправи и извика:
— Възразявам, ваша чест! Лекарството не е обект на настоящата дискусия. Историята му няма никакво значение в случая.
— Мистър Зинк?
— Ваша чест, въпросното лекарство има доста грозна история. Не обвинявам „Варик“, че искат да го прикрият.
— Защо ни е необходимо да обсъждаме други медикаменти, мистър Зинк?
— Господин съдия, свидетелят сам повдигна въпроса за репутацията на компанията. Той свидетелства в продължение на шейсет и четири минути, като използва по-голямата част от тях, за да убеди заседателите, че неговата компания отдава изключителна важност на сигурността по време на всяко изпитване. Защо да не навляза по-дълбоко в тази тема? Струва ми се напълно уместна и смятам, че заседателите ще проявят интерес към нея.
Надин побърза да се намеси:
— Ваша чест, делото се отнася за лекарство на име „Крейокс“. Всичко останало са изстрели в тъмното.
— Но, както мистър Зинк правилно отбеляза, вие повдигнахте въпроса за репутацията на компанията, мисис Карос. Открехнахте вратата, без никой да го изисква от вас. Възражението се отхвърля. Продължете, мистър Зинк.
Вратата определено беше открехната и историята на „Варик“ бе излязла на дневен ред. Дейвид не знаеше как е успял да го постигне, но се чувстваше развълнуван. Колебанията му бяха изчезнали. Ужасяващият страх също. Той се бе изправил съвсем сам срещу големите играчи и започваше да отбелязва точки. Беше време за шоу.
— Попитах ви за „Амоксолин“, доктор Юландър. Предполагам, че помните медикамента.
— Да, помня го.
Дейвид махна драматично с ръка и заяви:
— Разкажете на заседателите за него. Какво е било предназначението му?
Юландър се смъкна с няколко сантиметра на стола и отново погледна безпомощно към масата на защитата. Проговори неохотно, като използваше много кратки изречения.
— Разработихме „Амоксолин“ като лекарство, предизвикващо аборт.
Дейвид реши да му помогне.
— И е можело да бъде прието до един месец след зачеването. Представлявало е подобрена версия на „хапчето след секс“, нали, докторе?
— Нещо такова.
— Да или не?
— Да.
— Медикаментът е имал за цел да унищожи зародиша, който е трябвало да бъде изхвърлен заедно с останалите отпадъчни продукти на организма. Така ли е, докторе?
— По-простичко казано, да. Това беше целта му.
Тъй като знаеше, че седем от заседателите са католици, Дейвид нямаше нужда да се обръща, за да разбере реакцията им.