— Не е ли вярно, докторе, че бременни момичета на четиринайсет години са получавали „Амоксолин“, за да направят аборт? Страница двайсет и две, ваша чест. Последният абзац от втората колона.
Юландър не отговори.
Рубън Маси седеше до Джуди Бек на първия ред от страната на ответника. Като опитен ветеран в колективните искове той знаеше колко е важно да запази пълно спокойствие. Но сърцето му биеше като лудо. Искаше му се да скочи от мястото си и да хване Надин Карос за гърлото. Защо бе допуснала подобно нещо? Вратата не беше просто открехната, а зееше широко отворена.
„Варик Лабс“ щяха да спечелят от евентуално решение по реда на съкратената процедура. Сега той можеше да седи спокойно на бюрото си, да се наслаждава на победата и да впрегне всичките си сили, за да върне „Крейокс“ обратно на пазара. Вместо това наблюдаваше как любимата му компания понася тежки удари от един пълен аматьор.
Аматьорът възобнови атаката си.
— Доктор Юландър, лекарството „Амоксолин“ беше ли пуснато на пазара?
— Не.
— Имали сте проблеми с него, нали?
— Да.
— Какви бяха страничните му ефекти?
— Гадене, виене на свят, главоболие, припадъци. Но подобни ефекти са нормални при спешните контрацептиви.
— Не споменахте за стомашното кървене, нали, доктор Юландър? Навярно просто сте забравили.
— Имаше и стомашни кръвоизливи. Затова спряхме тестовете.
— Спрели сте ги доста бързо, нали, докторе? Около деветдесет дни след началото им. Така ли е?
— Да.
Дейвид направи драматична пауза. Следващият въпрос беше най-бруталният. В залата цареше тишина.
— Доктор Юландър, от всичките четиристотин жени, върху които изпитвахте лекарството си, колко починаха вследствие на стомашно кървене?
Свидетелят бавно свали очилата си и ги сложи в скута. Потърка очи, погледна към Рубън Маси и стисна зъби. После се обърна към заседателите и каза:
— Научихме за единайсет смъртни случая.
Дейвид сведе глава за миг, след което занесе документите на масата и взе няколко други. Нямаше представа докъде му е позволено да стигне, но не възнамеряваше да спре, преди съдията да го принуди.
— А сега, докторе, нека поговорим за останалите лекарства на „Варикк“, които не са били пуснати в търговската мрежа.
Мисис Карос се изправи.
— Същото възражение, ваша чест.
— Същият отказ, мисис Карос.
— В такъв случай може ли да помоля за кратка почивка?
Наближаваше единайсет часът. Обикновено Съдията обявяваше почивка в десет и половина. Той погледна Дейвид и попита:
— Колко още, мистър Зинк?
Дейвид вдигна бележника си и отвърна:
— Не знам, господин съдия. Имам доста дълъг списък с вредни лекарства.
— Нека да се срещнем в кабинета ми и да го обсъдим. Обявявам петнайсетминутна почивка.
46
Тъй като трима от заседателите бяха чернокожи, Дейвид взе тактическото решение да прекара повече време в Африка с доктор Юландър. В почивката съдия Сийрайт му позволи да проучи историята на само още три лекарства.
— Искам да предадем случая на заседателите този следобед — каза той.
Мисис Карос продължаваше да протестира, като понякога се разгорещяваше, но съдията отхвърляше всички нейни възражения.
Заседателите бяха доведени в залата и заеха места. Когато свидетелят се върна на стола си, Дейвид се обърна към него с думите:
— Доктор Юландър, познавате ли медикамент на име „Клайвел“?
— Да.
— Вашата компания ли го разработи и представи на пазара?
— Да.
— Кога беше одобрен от Агенцията по храните и лекарствата?
— Нека помисля. Някъде в началото на две хиляди и пета година.
— В момента продуктът продава ли се в търговската мрежа?
— Не.
— Кога беше изтеглен от нея?
— Две години по-късно. През юни две хиляди и седма.
— Компанията доброволно ли оттегли медикамента, или Агенцията го спря?
— Агенцията го спря.
— По същото време срещу „Варик“ са били подадени няколко хиляди съдебни иска заради „Клайвел“. Така ли е?
— Да.
— Бихте ли описали предназначението на лекарството с прости думи?