— Предписваше се на пациенти с хипертония, тоест високо кръвно налягане.
— Наблюдаваха ли се някакви неприятни странични ефекти?
— Да. Поне според адвокатите, подали колективните искове.
— А Агенцията по храните и лекарствата? Едва ли е оттеглила медикамента само защото адвокатите са се разбунтували.
Дейвид държеше в ръката си друг доклад и го размаха леко във въздуха.
— Предполагам, че не.
— Не съм ви молил да предполагате нищо, докторе. Все пак сте чели доклада. „Клайвел“ е причинявал тежка, почти непоносима мигрена сред хиляди пациенти. Прав ли съм?
— Така твърдеше Агенцията.
— Оспорвате ли нейните заключения?
— Да.
— Вие отговаряхте за клиничните тестове на „Клайвел“, нали?
— Заедно с екипа ми отговаряме за изпитването на всички лекарства, произведени от компанията. Мислех, че вече сме установили този факт.
— Приемете най-дълбоките ми извинения. Колко клинични теста бяха проведени във връзка с „Клайвел“?
— Поне шест.
— И къде се състояха те?
Атаката нямаше да свърши, докато кръстосаният разпит не приключеше. Ето защо Юландър отвърна:
— Четири в Африка, един в Румъния и един в Парагвай.
— Колко пациенти от Африка бяха лекувани с „Клайвел“?
— Всяко изпитване обхващаше около хиляда души.
— От кои страни бяха участниците?
— Не съм сигурен. От Камерун, Кения и може би Нигерия. Не помня четвъртата.
— Едновременно ли бяха проведени изпитванията?
— Общо взето, да. В период от дванайсет месеца през две хиляди и втора и две хиляди и трета година.
— Не е ли истина, докторе, че още от самото начало вие лично сте знаели за сериозните проблеми на лекарството?
— Какво значи „от самото начало“?
Дейвид отиде до купчината с документи, извади един от тях и се обърна към съдията.
— Ваша чест, бих искал да прибавя към доказателствата този вътрешнофирмен доклад, изпратен до доктор Юландър от медицинска служителка във „Варик“ на име Дарлийн Ейнзуърт. Датата е четвърти май две хиляди и втора година.
— Нека го погледна — заяви съдията.
Надин се изправи и каза:
— Ваша чест, възразяваме, няма връзка. Липсва каквато и да е обоснованост.
Съдия Сийрайт прочете набързо доклада, дълъг две страници. После се обърна към доктор Юландър и попита:
— Получавали ли сте подобен документ, докторе?
— Да.
Дейвид се притече на помощ.
— Ваша чест, този доклад е бил предоставен от един служител във „Варик“ на адвокатите, подали колективния иск по случая „Клайвел“ преди две години. Неговата автентичност е била установена още тогава. Доктор Юландър го познава доста добре.
— Достатъчно, мистър Зинк. Ще го прибавим към доказателствата.
Мистър Зинк продължи:
— Датата върху документа е четвърти май две хиляди и втора година. Така ли е, доктор Юландър?
— Да.
— Следователно въпросният доклад е попаднал на бюрото ви два месеца след като компанията е започнала клиничните си тестове в Африка. Погледнете последния абзац на втора страница. Бихте ли го прочели пред заседателите, доктор Юландър?
Свидетелят очевидно не искаше да го прочете, но в крайна сметка нагласи очилата си и започна:
— „Пациентите вземат «Клайвел» от шест седмици по четирийсет милиграма два пъти дневно. Сред седемдесет и два процента се наблюдава понижаване на кръвното налягане — както систолично, така и диастолично. Страничните ефекти са тревожни. Пациентите се оплакват от виене на свят, гадене и повръщане. Голяма част от тях, около двайсет процента, страдат от силно главоболие, което налага спиране на лечението. След като сравних бележките си с други медицински служители тук, в Найроби, предлагам всички изпитвания, свързани с «Клайвел», да бъдат преустановени незабавно.“
— Е, доктор Юландър, преустановихте ли изпитванията?
— Не.
— Получихте ли други подобни отзиви?
Юландър въздъхна и погледна безпомощно към масата на защитата.
— Разполагам с копия от докладите, в случай че се нуждаете от опресняване на паметта — предложи услужливо Дейвид.
— Да, получих и други — призна Юландър.
— Онази служителка, Дарлийн Ейнзуърт, още ли работи за „Варик“?