— Вероятно не.
— Да или не, докторе?
— Не, не работи за нас.
— Вярно ли е, че е била уволнена само месец след като ви е изпратила доклада за ужасните ефекти на „Клайвел“?
— Аз не съм я уволнявал.
— Но тя все пак е била освободена от „Варик“, нали?
— Не съм сигурен какво се е случило. Може и сама да е напуснала.
Дейвид отново отиде до масата и взе една дебела папка. Обърна се към Сийрайт и заяви:
— Господин съдия, това са показанията на доктор Юландър по случая „Клайвел“ преди две години. Ще ми позволите ли да ги използвам, за да опресня паметта му?
— Просто отговорете на въпроса — изсъска ядосано съдията на свидетеля. — Служителката била ли е уволнена от „Варик“ месец след изпращането на доклада?
Изненадан от острата реакция, доктор Юландър изведнъж си спомни и отвърна:
— Да.
— Благодаря ви — каза Сийрайт.
Дейвид се втренчи в заседателите и продължи:
— Въпреки многобройните предупреждения компанията не е спряла с изпитванията и е получила одобрението на Агенцията по храните и лекарствата през две хиляди и пета година. Прав ли съм, доктор Юландър?
— Да, лекарството беше одобрено тогава.
— Веднага след това от „Варик“ са започнали да го рекламират агресивно в цялата страна. Така ли е, доктор Юландър?
— Нямам нищо общо с маркетинговия отдел.
— Но сте член на борда на директорите, нали?
— Да.
— А после е настъпил истински хаос. Тъй като се оплаквали от тежка мигрена и други странични ефекти, поне осем хиляди потребители са подали искове срещу компанията през същата година. Така ли е, докторе?
— Не разполагам с тази статистика.
— Е, нека не бъдем дребнави, докторе. Ще се опитам да приключа по-бързо. Вашата компания участвала ли е в някое дело, за да защити лекарството си?
— Да, в едно.
— Миналата седмица „Варик“ са постигнали споразумение по двайсет и пет хиляди иска, свързани с лекарството. Прав ли съм, доктор Юландър?
Надин се намеси.
— Възразявам, ваша чест. Споразуменията по други дела нямат връзка с настоящия случай. Мисля, че мистър Зинк прекали.
— Аз ще реша дали е така, мисис Карос. Но възражението се приема. Мистър Зинк, отсега нататък не цитирайте други споразумения.
— Благодаря, ваша чест. Доктор Юландър, познавате ли медикамент на име „Ребакс“, произведен от „Варик“?
Юландър въздъхна отново и заби поглед в краката си. Дейвид отиде до масата, за да вземе още една купчина с доклади, които изваждаха наяве мръсните ризи на „Варик“. Накратко, той установи, че: 1) медикаментът „Ребакс“ трябвало да облекчава симптомите на мигрена, но всъщност повишавал кръвното налягане; 2) продуктът бил изпитван върху пациенти с мигрена от Африка и Индия; 3) от „Варик“ знаели за страничните му ефекти, но се опитали да прикрият тази информация; 4) адвокатите, подали колективни искове, открили злепоставящи вътрешни доклади на фирмата; 5) Агенцията по храните и лекарствата в крайна сметка изтеглила „Ребакс“ от търговската мрежа; 6) „Варик“ все още се защитаваха по различни колективни искове, като никой от случаите не бе стигнал до съда.
В един часа Дейвид реши да приключи. Беше измъчвал безмилостно доктор Юландър близо три часа, без да получи ответен удар от мисис Карос, и бе отбелязал достатъчно точки. Заседателите, които първоначално се бяха забавлявали на критиките срещу „Варик“, вече нямаха търпение да обядват, да вземат бързо решение и да се приберат у дома.
— Обявявам кратка почивка — каза съдията. — Ще се видим отново в два часа.
Дейвид намери една празна маса в ъгъла на кафенето на втория етаж. Тъкмо дояждаше сандвича си и преглеждаше бележките си, когато усети, че някой се приближава отзад. Беше Тейлър Баркли, един от малкото адвокати от „Роган“, които Дейвид познаваше и поздравяваше в съдебната зала.
— Имаш ли минутка? — попита Баркли и седна на стола до него.
— Разбира се.
— Страхотен разпит. Надин рядко прави гафове, но този път допусна голяма грешка.
— Благодаря — отвърна Дейвид с пълна уста.
Баркли огледа неспокойно стаята, сякаш беше на път да му разкрие важна тайна.
— Попадал ли си на блогър с псевдоним Тринайсетия съдебен заседател?
Дейвид кимна и Баркли продължи:
— Нашите компютърни специалисти са доста кадърни и успяха да го проследят. Той седи в залата, три реда зад теб. Облечен е с тъмносин пуловер и бяла риза. Трийсетгодишен, леко плешив, с очила. Прилича на зубрач. Името му е Арън Дийнц. Преди работел за някаква адвокатска фирма в центъра, но бил съкратен заради рецесията. Сега си е направил блог и се мисли за много велик. Явно не може да си намери работа.