Рошел се усмихна и отвърна:
— Дейвид, когато става дума за любов и секс, нищо не може да ме учуди. — Тя му подаде яркорозова бележка. — И докато обсъждаме темата, вероятно ще поискаш да се обадиш на този мъж.
— Кой е той?
— Гудлоу Стам. Бракоразводният адвокат на Пола Финли.
— Не разбирам нищо от бракоразводни дела.
Рошел огледа драматично стаята и заяви:
— Всички си отидоха. Налага се да се научиш, и то бързо.
Стам започна разговора с глуповатия коментар:
— Съжалявам за решението на съда, но не съм учуден.
— Нито пък аз — каза лаконично Дейвид. — Какво мога да направя за вас?
— Преди всичко как е мистър Финли?
— Оскар вече е добре. Претърпя инфаркт само преди две седмици. Тази сутрин дойде в кантората за няколко часа. Отбелязва постоянен напредък. Предполагам, че се обаждате, за да попитате за случая „Крейокс“. Сигурно се надявате, че все още съществува шанс да получим някакво обезщетение. За съжаление трябва да ви уведомя, че за нас, нашите клиенти и мисис Финли няма да има и цент от тези искове. Ние не смятаме да обжалваме решението по делото „Клопек“. В момента съобщаваме на всичките си клиенти, че се оттегляме като техни адвокати. Ипотекирахме кантората, за да финансираме процеса, който ни струваше сто и осемдесет хиляди долара. Старши съдружникът се възстановява от инфаркт и операция за байпас, а младши съдружникът си е взел отпуск. Сега във фирмата работим единствено аз и секретарката, която между другото разбира много повече от право от мен самия. В случай че се интересувате от доходите на мистър Финли, нека ви уверя, че той никога не е бил по-зле финансово. Разорен е. Доколкото знам, той е съгласен да отстъпи на клиентката ви къщата, мебелите, колата и половината от парите в банката, които не надхвърлят пет хиляди долара, ако тя му даде бърз развод по взаимно съгласие. Оскар просто иска да се отърве, мистър Стам. Предлагам ви да приемете предложението му, преди да е променил решението си.
Стам се замисли за миг и отвърна:
— Оценявам вашата искреност.
— Чудесно. Ето ви още малко важна информация. От името на престъпника Джъстин Бардал сте подали иск срещу Оскар Финли заради онзи злощастен инцидент със стрелбата. Ако съм схванал правилно, клиентът ви е на път да влезе в затвора за опит за палеж. Както вече споменах, мистър Финли е разорен. Застрахователната компания отказва да му плати, защото смята действията му за преднамерени. Следователно без пари от застраховката и лични доходи мистър Финли едва ли ще бъде осъден. Няма да извлечете и цент от него. Искът ви е безсмислен.
— А самата кантора?
— Ипотекирана е. Вижте, мистър Стам, вие няма да получите нищо, тъй като клиентът ви е рецидивист, заловен малко преди да извърши ново престъпление. Заседателите не биха проявили особено съчувствие. Но ако все пак извадите късмет и мистър Финли бъде признат за виновен, той ще обяви фалит още на следващия ден. Не можете да го пипнете, ясно ли е?
— Да, съвсем ясно.
— Ние нямаме нищо и не крием нищо. Моля ви, обяснете го на мисис Финли и Джъстин Бардал. Искаме да приключим с тях час по-скоро.
— Добре, добре. Ще се постарая да ги убедя.
48
Измина цяла седмица без никаква реакция от „Сонеста Геймс“. Дейвид постоянно поглеждаше календара и часовника. Бореше се с надеждата за бързо споразумение и се страхуваше от мисълта да подаде иск срещу огромна корпорация във федералния съд. Току-що бе извървял този труден път. Понякога се чувстваше като Уоли — изгубен в мечтите за лесни пари.
Фирмата постепенно се върна към установения ред. Рошел идваше на работа в седем и половина и се наслаждаваше на спокойните мигове с Прели. После пристигаше Дейвид, а след него и Уоли, чиято кола бе вдигната от улицата по време на запоя му, но не бе претърпяла никакви поражения. Оскар се появяваше към десет, придружен до вратата от своята приятелка — чаровната жена, която успя да впечатли дори Рошел. В даден момент от сутринта Уоли се обръщаше към колегите си с думите:
— Трезвен от дванайсет дни.
Дните станаха тринайсет, четиринайсет и така нататък. Останалите го насърчаваха и той отново се чувстваше горд от себе си. Участваше в сбирките на Анонимните алкохолици почти всяка вечер.
В кантората продължаваха да звънят недоволни ищци по случая „Крейокс“ и Рошел пренасочваше обажданията към Уоли и Дейвид. Бившите клиенти не бяха вбесени, а звучаха примирено, дори тъжно. Какво бе станало с обещаните им суми? Адвокатите се извиняваха и често хвърляха вината върху мистериозните „федерални заседатели“, които се бяха произнесли в полза на лекарството. Те бързаха да добавят, че според „доказателствата в съда“ медикаментът е напълно безобиден.