В залата се появиха трима мъже в строги костюми — Дилън Кот, главен юрисконсулт на фирмата, Карл Лапорт, изпълнителен директор, и Уайът Вители, финансов директор. След кратка размяна на любезности Карл Лапорт покани всички да заемат места, като полагаше големи усилия да овладее напрежението. Гостите отново получиха покана да си вземат кафе, сладки и сок. Те пак отказаха. Съвсем скоро стана ясно, че Со и Луин са твърде уплашени, за да поведат някакъв разговор. Лапорт се изправи и заяви сериозно:
— Нека започнем е най-важното. Знам, че момчето ви е много болно и няма шансове да се излекува. Аз самият имам четиригодишен внук, единствен до момента, и дори не смея да си представя какво преживявате. От името на компанията „Сонеста Геймс“ поемам пълна отговорност за случилото се със сина ви. Ние не сме произвели „Грозните зъби“, но притежаваме малка фирма, която е внесла играчката от Китай. Тъй като фирмата е наша собственост, вината пада изцяло върху нас. Някакви въпроси?
Луин и Со бавно поклатиха глави.
Дейвид гледаше изумено. Думите на Карл Лапорт биха изиграли ключова роля, ако случаят стигнеше до съда. Едно извинение от страна на компанията можеше да бъде прието като доказателство и да носи огромна тежест пред заседателите. Фактът, че той поемаше отговорност, и то без каквото и да е колебание, беше важен поради две причини: първо, компанията беше искрена; и, второ, проблемът щеше да бъде разрешен извън съда. Присъствието на изпълнителния и финансовия директор, както и на главния юрисконсулт на фирмата, подсказваше красноречиво, че те са донесли чековата си книжка.
Лапорт продължи:
— Думите ми няма да излекуват момченцето ви. На този етап мога само да ви се извиня и да обещая, че нашата компания ще направи всичко по силите си, за да ви помогне.
— Благодаря — каза Со, а Луин избърса сълзите от очите си.
След дълга пауза, през която Лапорт наблюдаваше лицата им с огромно състрадание, той добави:
— Мистър Зинк, предлагам родителите да изчакат в друга стая на този етаж, докато ние обсъдим нещата.
— Добре — съгласи се Дейвид.
Изведнъж в залата се появи една асистентка и отведе двамата родители.
Когато вратата отново се затвори, Лапорт заяви:
— Имам предложение. Да свалим саката и да се отпуснем. Ще се наложи да останем тук известно време. Ще възразите ли, ако минем на „ти“, мистър Зинк?
— Не, изобщо.
— Чудесно. Ние сме калифорнийска компания и не държим на формалностите.
Мъжете свалиха саката и разхлабиха вратовръзките си.
— Как искаш да процедираме, Дейвид?
— Вие поискахте срещата.
— Така е. Предполагам, че малко информация ще ти бъде от полза. Първо, както вече знаеш, ние сме третата по големина компания за играчки в Америка. Миналата година продажбите ни достигнаха три милиарда долара.
— Третата след „Мател“ и „Хасбро“ — допълни учтиво Дейвид. — Прочетох всичките ви годишни отчети и куп други документи. Познавам продуктите, историята, финансите, персонала, отделите и дългосрочната корпоративна стратегия на фирмата. Известно ми с коя е застрахователната ви компания, но, разбира се, условията на полицата не се посочват никъде. Не ми пречи да седя тук и да си бъбря с вас колкото е необходимо. Нямам планове за деня, а клиентите ми си взеха отпуск. Но за да задвижим нещата, предлагам да преминем по същество.
Карл се усмихна и погледна към Дилън Кот и Уайът Вители.
— Естествено. Всички сме заети — каза той. — Явно си написал домашното си, Дейвид. Нека чуем какво си намислил.
Дейвид им подаде доказателство номер 1 и започна:
— Това е обобщение на всички присъди за причинени мозъчни увреждания през последните десет години. Потърпевшите са само деца. Първата присъда в списъка е в размер на дванайсет милиона долара. Произнесена е в Ню Джърси миналата година. Става дума за шестгодишно дете, погълнало голямо количество олово, докато дъвчело пластмасова фигурка на екшън герой. В момента се обжалва. Погледнете и точка четири. Присъда за деветнайсет милиона долара в Минесота, потвърдена след обжалването. Баща ми работи в Апелативния съд в Минесота и е доста консервативен при одобряването на големи присъди. Но той и колегите му са гласували в полза на тази. И то напълно единодушно. Отново говорим за дете, получило оловно отравяне от играчката си. Точка седем се отнася за деветгодишно момиче, което едва не се удавило, когато кракът му бил заклещен в канала на чисто нов басейн, построен в един голф клуб в Спрингфийлд. След кратко обсъждане, продължило по-малко от час, заседателите дали на родителите обезщетение от девет милиона долара. На втора страница ще откриете случай номер тринайсет. Десетгодишно момче било ударено от парче метал, излетяло от косачка без защитни вериги. Резултатът: тежко мозъчно увреждане. Делото било разгледано във федералния съд в Чикаго. Заседателите определили сумата от пет милиона за действителни и двайсет милиона за наказателни щети. Втората сума била намалена с пет милиона при обжалването. Но едва ли е нужно да описвам всяко дело. Сигурен съм, че познавате добре тази територия.