— Боже, съвсем го забравих! — възкликна Дейвид и всички се засмяха. — Хонорарът няма да бъде приспаднат от обезщетението на родителите. Изчислява се допълнително. Настоявам за трийсет процента от цялата сума, тоест за милион и половина долара.
— Доста добър хонорар — отбеляза Дилън.
Дейвид си помисли за милионите, които тримата бяха спечелили от заплати и акции през изминалата година, но реши да не казва нищо.
— Иска ми се да вярвам, че всичко ще е за мен, но едва ли ще се получи.
— Шест и половина милиона — заяви Карл, остави своето копие от доклада и се протегна.
— Смятам, че сте готови да вземете правилното решение — продължи Дейвид. — Освен това не се нуждаете от лоши публикации, нито от рисковани срещи със злонамерени заседатели.
— Имиджът е изключително важен за нас — уточни Карл. — Ние не замърсяваме реки, не произвеждаме евтини оръжия, не отказваме да плащаме осигуровки и не лъжем правителството със зле изпълнени договори. Просто правим играчки. Нищо повече. Ако се разчуе, че вредим на децата, бизнесът ни е мъртъв.
— Може ли да попитам къде намерихте тези продукти? — поинтересува се Дилън.
Дейвид им разказа как Со Хаинг бе купил „Грозните зъби“ преди година и как той самият бе преобърнал целия град, за да намери същия чифт. Карл изтъкна, че компанията също се е опитвала да открие продукта, и призна, че „Сонеста Геймс“ са постигнали две подобни споразумения през последните осемнайсет месеца. Те се надяваха, че всички мостри с отровна боя са изтеглени от пазара и унищожени, но не бяха сигурни. В момента воюваха с няколко фабрики в Китай и вече бяха преместили голяма част от производството си в други страни. Купуването на „Гъндърсън Тойс“ се бе оказало доста скъпа грешка. Последваха още истории. Като че ли и двете страни искаха да спечелят време, за да обмислят споразумението.
Час след началото на срещата мъжете помолиха Дейвид да излезе навън, за да обсъдят въпроса насаме.
Дейвид изпи чаша кафе с клиентите си и след петнайсет минути бе придружен до заседателната зала от същата асистентка. Тя затвори вратата след него. Дейвид нямаше търпение да приключи сделката и да се прибере у дома.
Когато всички заеха местата си, Карл Лапорт заяви:
— Бяхме готови да напишем чек за пет милиона долара и да забравим за проблема, но ти поиска доста по-голяма сума.
— Няма да приемем пет милиона, тъй като случаят струва два пъти повече. Нашето предложение е шест милиона и половина. Ако не сте съгласни да ги платите, ще подам съдебния иск още утре.
— Делото ще се проточи с години. Клиентите ти съгласни ли са да чакат толкова дълго? — попита Кот.
— Някои от федералните съдии тук използват член 83:19, известен като съкратена процедура. Повярвайте ми, работи отлично. Мога да представя случая пред заседателите до една година. Последното дело, в което участвах, беше далеч по-сложно, но стигна до залата десет месеца след внасяне на иска. Да, клиентите ми ще оцелеят някак си, докато заседателите обявят решението си.
— Вие не спечелихте, нали? — попита Карл и вдигна вежди, сякаш знаеше всичко за делото „Клопек“.
— Не, но научих много. Разполагах с ужасно слаби доказателства. Този път те са изцяло на моя страна. Когато заседателите се произнесат, шест милиона и половина ще ви се сторят нищожна сума.
— Предлагаме пет милиона.
Дейвид преглътна тежко, втренчи се в Карл Лапорт и заяви:
— Не ме чуваш, Карл. Ако платите шест милиона и половина сега, ще си спестите доста пари след година.
— Готов си да лишиш бедните имигранти от пет милиона долара?
— Току-що го направих и не съм склонен да преговарям. Компанията ви е добре застрахована. СУмата няма да дойде от нетните ви приходи.
— Може би, но застрахователните полици не са евтини.
— Не се пазаря, Карл. Сделка или не?
Карл си пое дълбоко въздух и се спогледа с Дилън Кот и Уайът Вители. Сви рамене, усмихна се, капитулира и му подаде ръка.
— Сделка.
Дейвид пое ръката му и я стисна здраво.
— Но само при условие, че споразумението е конфиденциално — добави Карл.
— Разбира се.
— Ще накарам колегите от правния отдел да подготвят документите — намеси се Дилън.
— Не е необходимо — отвърна Дейвид и бръкна в куфарчето си. Извади отвътре една папка, отдели четири копия от някакъв документ и ги раздаде на останалите. — Това е договор за споразумение, който покрива всичко. Написан е на доста ясен език и гарантира пълна конфиденциалност. Аз работя за малка адвокатска фирма, но в момента сме изправени пред сериозни проблеми. В мой интерес е да пазя тайна.