— Изготвил си споразумение за шест милиона и половина? — учуди се Карл.
— Точно така. Нито цент по-малко. Толкова струва случаят.
— Документът трябва да бъде одобрен от съда, нали? — попита Дилън.
— Да. Вече определихме настойник на детето. Баща му ще бъде негов законен представител. Съдът ще одобри споразумението и ще контролира харченето на парите. От мен се очаква да представям финансови отчети и да се срещам със съдията веднъж годишно. Всички документи ще бъдат запечатани, за да се гарантира конфиденциалност.
Мъжете прегледаха споразумението и Карл Лапорт го подписа от името на компанията. Дейвид последва примера му, след което Со и Луин бяха доведени в залата. Той им обясни условията на договора и двамата сложиха подписите си под неговия. Карл им се извини отново и им пожела всичко добро. Те бяха шокирани и преизпълнени с емоции. Не можеха въобще да проговорят.
Преди да напуснат сградата, Дилън Кот помоли Дейвид да му отдели една минута. Родителите на Туя се отдалечиха и изчакаха при джипа. Кот сръчно пъхна бял пощенски плик в ръката на Дейвид и каза:
— Не си го получил от мен, ясно ли е?
Дейвид го сложи в джоба на сакото си.
— Какво има в него?
— Списък с други продукти, най-вече играчки, които са причинили оловно отравяне. Повечето са произведени в Китай, но някои са от Мексико, Виетнам и Пакистан. Направени са в чужбина, но са внесени тук от американски компании.
— Разбирам. И тези компании съвсем случайно са ваши конкуренти.
— Правилно се досети.
— Благодаря ти.
— Успех.
50
Последното съвещание на „Финли и Фиг“ се състоя късно същия следобед. По настояване на Дейвид адвокатите изчакаха Рошел да си тръгне. Оскар изглеждаше уморен и раздразнителен, което беше добър знак. Неговата приятелка и лична шофьорка бе отпратена в три часа, като Дейвид обеща да закара у дома старши съдружника след края на срещата.
— Сигурно е нещо важно — заяви Уоли, когато Дейвид заключи входната врата и спусна щорите.
— Определено — потвърди той и седна на масата. — Помните ли инцидента с отровеното дете, за който ви разказах преди няколко месеца?
Двамата имаха бегли спомени, но оттогава бяха станали безброй неща.
— Е — добави Дейвид самодоволно, — случаят претърпя интересно развитие.
— Продължавай — подкани го Уоли, който вече очакваше приятни новини.
Дейвид ги запозна подробно с действията си в защита на семейство Хаинг. После остави един чифт „Грозни зъби“ на масата и бавно стигна до кулминацията на историята.
— Тази сутрин се срещнах с изпълнителния директор на компанията и други високопоставени служители. Успяхме да се споразумеем.
Уоли и Оскар попиваха всяка негова дума, като от време на време се споглеждаха нервно. Когато Дейвид уточни, че адвокатският хонорар възлиза на 1.5 милиона долара, двамата затвориха очи и сведоха глави, сякаш отправяха молитва. Дейвид спря за миг и им подаде две копия от някакъв документ.
— Това е примерен договор за учредяване на новата адвокатска фирма „Финли, Фиг и Зинк“.
Оскар и Уоли държаха документа в ръце, без да поглеждат текста. Просто зяпаха Дейвид с отворени усти. Бяха твърде изумени, за да говорят.
Дейвид продължи:
— Съдружници с равни дялове, еднакво разпределяне на чистите приходи помежду ни плюс премии въз основа на месечната печалба. Можете да задържите сградата на ваше име. Сигурно ще ви е интересно да прочетете третия абзац на втора страница.
Никой от тях не прелисти документа.
— Просто ни кажи — помоли го Оскар.
— Добре. В документа са изброени съвсем ясно някои дейности, с които новата фирма няма да се занимава. Те включват плащането на подкупи или хонорари на полицаи, шофьори от пътна помощ, медицински служители и други лица, които могат да ни осигурят даден случай. Фирмата няма да използва автобусни спирки, талони за бинго или подобни евтини средства, за да рекламира услугите си. Всъщност всички реклами ще бъдат одобрявани от Комисията по маркетинг, която поне през първата година ще се състои само от мен. Иначе казано, приятели, спираме с преследването на линейки.