— И къде остава цялото удоволствие? — попита Уоли.
Дейвид се усмихна учтиво, но пренебрегна коментара и продължи:
— Напоследък се чуха идеи за билбордове и реклами по телевизията. Те също са забранени. Преди да подпишем договор с някой клиент, и тримата трябва да дадем съгласието си. Накратко, фирмата ще отговаря на най-високите изисквания за професионално поведение. Всякакви хонорари, платени в брой, ще бъдат незабавно вписвани в счетоводните книги, които отсега нататък ще се водят от дипломиран специалист. Новата фирма, господа, ще бъде истинска адвокатска кантора. Споразумението е валидно за една година. Ако някой от вас наруши условията по договора, партньорството ще бъде прекратено и аз ще си потърся работа на друго място.
— Нека се върнем на адвокатския хонорар — намеси се Уоли. — Не съм сигурен, че довършихме тази част от дискусията.
— Ако всички се съгласим с новите клаузи, предлагам да използваме сумата от споразумението по случая „Хаинг“, за да изплатим дълговете към банката и да оправим кашата с „Крейокс“. Ще покрием и глобите в размер на петнайсет хиляди, определени от съдията по време на делото. Говорим за около двеста хиляди общо. Рошел ще получи бонус от сто хиляди. Следователно остават милион и двеста хиляди за адвокатите. Редно е да разделим сумата поравно.
Уоли затвори очи. Оскар промърмори нещо. После се изправи бавно, тръгна към вратата и се загледа през прозореца. Накрая каза:
— Не е нужно да го правиш, Дейвид.
— И аз така мисля — добави Уоли, макар и не много убедително. — Случаят е твой. Ние не сме допринесли с нищо.
— Разбирам — отвърна Дейвид. — Но вземете предвид следното. Никога нямаше да го намеря, ако не бях дошъл тук. Толкова е просто. Преди година имах работа, която ненавиждах. По чиста случайност попаднах на това място, срещнах се с вас и открих този случай.
— Прав си — заяви Уоли и Оскар бързо се съгласи.
Оскар отиде до масата и бавно седна на стола. Той се обърна към Уоли и попита:
— А разводът?
— Няма никакъв проблем. Споразумението вече е подписано. Съпругата ти не може да предяви претенции към сумите, получени след това. Разводът ще бъде факт през януари.
— Надявам се — заяви Оскар.
— Аз също — допълни Дейвид.
Настъпи дълга пауза. Изведнъж Прели се изправи от възглавницата си и изръмжа. Чу се далечен вой на сирена, който ставаше все по-силен. Уоли се загледа замечтано през прозореца до бюрото на Рошел.
— Дори не си го помисляй — предупреди го Дейвид.
— Съжалявам. Силата на навика — отвърна Уоли.
Оскар се закикоти и след малко тримата избухнаха в неудържим смях.
Епилог
Барт Шоу се отказа от исковете за професионална небрежност срещу „Финли и Фиг“. Той събра почти осемдесет хиляди долара от „Варик“ след успешните си опити да измъчва фирмата и да я принуди да участва в делото „Клопек“. Адам Гранд внесе жалба за нарушаване на етичния кодекс в щатската адвокатска асоциация, но в крайна сметка загуби. Още петима клиенти по случая „Крейокс“ последваха примера му със същия резултат. Както бе обещала, Надин Карос не подаде молба за санкции заради необоснованите искове на „Финли и Фиг“, но „Варик Лабс“ се впуснаха в агресивна и на моменти сполучлива съдебна кампания за събирането на пари от адвокатите на други ищци. Джери Алисандрос бе принуден да плати огромна глоба в Южна Флорида, когато стана ясно, че не възнамерява да продължи битката срещу „Крейокс“.
Туя Хаинг получи няколко силни припадъка и почина три дни след Коледа в детската болница „Лейкшор“. Дейвид и Хелън отидоха на скромното погребение заедно с Уоли, Оскар и Рошел. Там присъстваха и Карл Лапорт и Дилън Кот, които с помощта на Дейвид успяха да се срещнат насаме със Со и Луин. Карл изрази дълбоките си съболезнования и отново пое пълна отговорност от името на компанията. Съгласно условията на договора, изготвен от Дейвид, всички дължими суми щяха да бъдат изплатени.
Разводът на Оскар стана факт в края на януари. Той вече се бе преместил в нов апартамент с приятелката си и се чувстваше по-щастлив от всякога. Уоли спря да пие и дори помагаше доброволно на свои колеги, борещи се с алкохолната зависимост.
Джъстин Бардал беше осъден на една година затвор за опита си да подпали кантората. Той се яви в залата в инвалидна количка и бе принуден от съдията да поздрави лично Оскар, Уоли и Дейвид. Бардал бе сключил споразумение с прокурорите за по-лека присъда. Съдията, който през първите двайсет години от кариерата си бе работил като адвокат в югозападната част на Чикаго, не показа особено съчувствие към шефовете на Джъстин. Собственикът на „Сисеро Пайп“ получи пет години затвор, а ръководителят на обекта — четири.