— О, да — кимна мистър Фландър. — Свършихме работата и само ни трябва адвокат да оформи документите и да дойде в съда с нас. Няма да има никакви проблеми.
— Това е единственият разумен начин — заяви авторитетно Решел. — Ще уредя един от нашите адвокати да се срещне с вас и да уточни подробностите. Хонорарът за развод по взаимно съгласие е седемстотин и петдесет долара и държим половината да бъде платена при първата консултация. Другата половина се плаща, когато отидете в съда.
Двамата реагираха по различен начин. Мисис Фландър зяпна от смайване, сякаш Рошел бе поискала сто хиляди долара. Мъжът й сбръчка чело и присви очи, като че бе очаквал точно това — да го прецакат в някаква си забутана адвокатска кантора. Не казаха нито дума, докато Рошел не попита:
— Притеснява ли ви нещо?
Мисис Фландър изръмжа:
— Какви номера ни въртите? Тази фирма рекламира разводи по взаимно съгласие за триста деветдесет и девет долара, а щом се хванем на въдицата, удвоявате сумата.
Първата реакция на Рошел беше да се запита какви ги е надробил пак Уоли. Той рекламираше толкова много, по толкова различни начини и на толкова странни места, че не можеше да му хване дирята.
Мистър Фландър стана рязко, измъкна нещо от джоба си и го хвърли върху бюрото на Рошел.
— Погледнете това — каза той.
Оказа се талон за бинго от Клуба на ветераните-от войните в Маккинли Парк. Жълта рекламна ивица в ценния край обявяваше: „“Финли и Фиг", адвокати, най-лесните разводи по взаимно съгласие само за 399 долара".
Рошел бе преживяла толкова много изненади, че би трябвало да е претръпнала. Но талони за бинго? Бе виждала бъдещи клиенти да ровят из чанти, куфарчета и джобове, за да извадят църковни бюлетини, футболни програми, ротариански листовки и стотици други дребни пропагандни материали, които адвокат Фиг пръскаше из целия град в непрестанната си борба да стимулира бизнеса. А сега идваше поредният му фокус. Трябваше да признае, че е искрено изненадана.
Фирмените тарифи открай време бяха плаваща величина, стойността на услугите можеше да се промени светкавично в зависимост от клиента и ситуацията. Добре облечена двойка, караща кола последен модел, можеше да получи предложение за развод по взаимно съгласие срещу хиляда долара, а час по-късно някой черноработник и изнурената му съпруга се спазаряваха за половината от тази сума. Част от всекидневните задължения на Рошел бе да изглажда споровете и разногласията по отношение на заплащането.
Талони за бинго? Най-песните разводи само за 399 долара? Оскар щеше да побеснее.
— Добре — каза спокойно тя, сякаш рекламите върху талони за бинго бяха фирмена традиция. — Трябва да видя споразумението за имуществото.
Мисис Фландър й го подаде. Рошел прегледа набързо споразумението и й го върна.
— Изчакайте да видя дали мистър Финли е тук — каза тя и взе със себе си талона за бинго.
Вратата на Оскар беше затворена както винаги. Фирмата провеждаше твърда политика на затворените врати, която изолираше адвокатите един от друг и от нахлуващата улична шумотевица. От мястото си до входа Рошел виждаше всички врати: на Оскар, на Уоли, на кухнята, на тоалетната, на стаичката с копирната машина и на малкия килер за вехтории. Знаеше също, че адвокатите имат навика да подслушват през вратите, когато тя обработваше евентуален клиент. Уоли имаше странична врата, през която често изчезваше, когато надушеше, че клиентът е неприятен. Оскар обаче не го правеше. Рошел знаеше, че той седи зад бюрото си, и тъй като Уоли обикаляше погребалните агенции, просто нямаше друг избор.
Рошел затвори вратата зад себе си и сложи талона пред мистър Финли.
— Няма да повярвате — каза тя.
— Какво е направил пак? — Оскар огледа талона. — Триста деветдесет и девет долара?
— Аха.
— Мисля, че се бяхме споразумели минимумът за взаимно съгласие да е петстотин, нали?
— Не, споразумяхме се за седемстотин и петдесет, после за шестстотин, после за хиляда, после за петстотин. След седмица сигурно ще се споразумеем за нещо друго.
— Няма да уреждам развод за четиристотин долара. Адвокат съм от трийсет години и няма да се унижавам с толкова мизерен хонорар. Чухте ли ме, мис Гибсън?
— Чувала съм го и преди.
— Фиг да го поеме. Случаят си е негов. И талонът е негов. Аз съм зает.
— Да, но Фиг го няма, а вие не сте чак толкова зает.
— Къде е?
— Посещава покойници. Поредната обиколка на погребалните агенции в града.