— Какво крои този път?
— Не знам още.
— Тази сутрин бяха електрошоковете.
Оскар остави талона на бюрото и се вторачи в него. Тръсна глава, промърмори нещо неясно и попита:
— Що за болен мозък може да роди идеята да се рекламира пред военните ветерани върху талони за бинго?
— Фиг — отговори Рошел без колебание.
— Идва ми да го удуша.
— Аз ще го държа.
— Сложи тоя боклук на бюрото му. Уреди среща. Нека дойдат по-късно. Възмутително е хората да си мислят, че могат направо да влязат от улицата и да разговарят с адвокат, дори и такъв като Фиг. Трябва ни малко достойнство, нали така?
— Добре, имате го. Вижте сега, тия хора имат имущество и почти нямат дългове. Над шейсет са, децата им са самостоятелни. Ако питате мен, кажете, че ще ги разведете, застъпете се за нея и завъртете машинката.
Към три следобед барът отново утихна. Еди бе изчезнал някъде заедно с обедната навалица и Дейвид Зинк седеше сам на бара. В едно от сепаретата четирима мъже на средна възраст пиеха сериозно и обсъждаха планове за риболовно пътешествие до Мексико.
Абнър миеше чаши в малката мивка до бирените кранове. Говореше за мис Спенс.
— Последният й съпруг беше Ангъс Спенс. Сещаш ли се?
Дейвид поклати глава. В момента не можеше да се сети за нищо. Чувстваше главата си празна като изоставена къща.
— Ангъс беше милиардер. Притежавате сума ти находища на поташ в Канада и Австралия. Умря преди десет години и тя наследи всичко. Биха я включили в списъка на „Форбс“, но не могат да уточнят всичките й имоти. Старецът беше твърде хитър. Сега тя живее в резиденция край езерото, идва всеки ден в единайсет, пие три коктейла, тръгва си в дванайсет и петнайсет, когато нахлува тълпата, и сигурно се прибира да си отспи.
— Според мен е готина.
— Тя е на деветдесет и четири.
— Не си плати сметката.
— Няма сметка. Праща ми хилядарка всеки месец. Иска този стол, три питиета и спокойствие. За пръв път я виждам да разговаря с някого. Смятай, че си извадил късмет.
— Тя иска тялото ми.
— Е, знаеш къде да я намериш.
Дейвид отпи малка глътка „Гинес“, „Роган Ротбърг“ беше само далечен спомен. С Хелън нещата не бяха чак толкова ясни, но всъщност това не го вълнуваше. Беше решил да се напие жестоко и да се наслаждава на мига. Утре го чакаше тежък ден, но дотогава нямаше да се тревожи. Нищо, абсолютно нищо не биваше да попречи на сладкото плъзгане към забравата.
Абнър сложи пред него чаша кафе.
— Току-що го сварих.
Без да поглежда чашата, Дейвид каза:
— Значи работиш на твърд хонорар, а? Като адвокатска фирма. Какво мога да получа за хилядарка на месец?
— Както си я подкарал, хилядарката няма да ти стигне. Обади ли се на жена си, Дейвид?
— Виж, Абнър, ти си барман, а не брачен консултант. Днес за мен е голям ден — ден, който ще промени живота ми завинаги. Превъртял съм, изтрещял или както там го наречеш. Животът ми вече никога няма да е същият, така че ме остави да се порадвам на мига.
— Когато кажеш, ще ти поръчам такси.
— Никъде не мърдам.
За първа среща с клиенти Оскар винаги си обличаше тъмно сако и приглаждаше вратовръзката си. Беше важно да се даде тон, а адвокат с черен костюм излъчваше сила, мъдрост и авторитет. Освен това според него подобна външност подчертаваше, че не работи на безценица, макар всъщност да го правеше често.
Той прегледа предложеното споразумение за подялба и се навъси, сякаш беше съставено от идиоти. Съпрузите Фландър седяха от другата страна на бюрото. От време на време се озъртаха към Стената на гордостта, където шарена смесица от снимки в рамки показваше как мистър Финли се ръкува ухилен с никому неизвестни знаменитости; до тях рамки с дипломи и удостоверения демонстрираха, че мистър Финли е висококвалифициран и образован, а няколко бронзови плочи доказваха, че през годините е натрупал заслужено признание. Покрай останалите стени имаше лавици, отрупани с дебели правни томове и трактати — още едно доказателство, че мистър Финли си знае работата.
— Каква е стойността на къщата? — попита той, без да откъсва очи от споразумението.
— Около двеста и петдесет хиляди — отговори мистър Фландър.
— Мисля, че е повече — добави мисис Фландър.
— Времето не е подходящо за продажба на жилище — мъдро изрече Оскар, макар всички собственици на имоти в Америка да знаеха, че пазарът е слаб.