Катастрофата бе засегнала поне четири коли, всичките изкривени и смачкани. Едната лежеше преобърната и колелата й продължаваха да се въртят. В суматохата се чуваха писъци и далечен вой на сирени. Уоли изтича към един потрошен форд. Предната дясна врата беше изкъртена и зашеметено момиче, опръскано с кръв, се мъчеше да излезе отвътре. Уоли го хвана за ръка и го отведе настрани. Рошел помогна да настанят жертвата на пейка до близката автобусна спирка. Уоли се върна сред хаоса да търси други клиенти. Оскар вече бе намерил очевидец, който би им помогнал да определят кой е виновен и така да привлекат клиентите. „Финли и Фиг“ знаеха как да работят на терен.
Майката на момичето беше на задната седалка и Уоли й помогна да се измъкне. Отведе я към пейката — право в прегръдките на Рошел. Зададе се конкурентът от отсрещната кантора Винс Гоулстън и Уоли го забеляза.
— Стой настрани, Гоулстън — кресна той. — Тия хора вече са наши клиенти.
— Друг път, Фиг. Нищо не са подписали.
— Махай се, задник такъв.
Прииждаха нови зяпачи и тълпата бързо растеше. Движението не помръдваше и мнозина шофьори слязоха от колите си да погледат. Някой викна: „Мирише ми на бензин!“, което моментално засили паниката. Една тойота беше преобърната и хората вътре трескаво се мъчеха да излязат. Някакъв мъж с ботуши ритна страничното стъкло, но не успя да го счупи. Хората викаха, пищяха. Сирените наближаваха.
Сред целия този хаос прокънтя мощен младежки глас.
— Стой далече от клиентите ни — изрева някой и всички се завъртяха натам.
Гледката бе изумителна. Дейвид Зинк стоеше до пейката и размахваше някакво голямо назъбено желязо от катастрофата пред лицето на стреснатия Винс Гоулстън, който отстъпваше назад.
— Това са наши клиенти! — обяви гневно Дейвид.
Изглеждаше побеснял и нямаше съмнение, че при необходимост ще използва желязото.
Оскар пристъпи до Уоли и каза:
— От това хлапе може и да излезе нещо.
Уоли гледаше с нескрито възхищение.
— Хайде да го вземем на работа.
8
Когато Хелън Зинк отби по алеята пред Престън Авеню 418, погледът й не спря най-напред върху занемарената фасада на адвокатска кантора „Финли и Фиг“, а върху мигащата неонова реклама на съседния салон за масажи. Тя изключи фаровете и двигателя и поседя малко, за да си събере мислите. Съпругът й беше жив и здрав; само „обърнал няколко питиета“, както твърдеше някой си Уоли Фиг — човек с твърде любезни обноски, който й позвъни преди час. Мистър Фиг каза: „Седя със съпруга ви“, каквото и да означаваше това. Дигиталният часовник на таблото показваше 8:20, значи вече почти дванайсет часа тя се тревожеше отчаяно къде е Дейвид и какво става с него. Сега, след като знаеше, че е жив, обмисляше по какъв начин да го убие.
Тя огледа с неодобрение квартала, слезе от беемвето и бавно тръгна към вратата. Беше попитала мистър Фиг как точно се е добрал съпругът й от небостъргачите в центъра на Чикаго до работническия квартал около Престън Авеню. Мистър Фиг отговори, че не е в течение на всички подробности и би било за предпочитане да поговорят по-късно.
Хелън отвори вратата. Издрънча евтино звънче. Някакво куче изръмжа, но не скочи да я нападне.
Рошел Гибсън и Оскар Финли си бяха тръгнали. Уоли седеше на масата, изрязваше некролози от старите вестници и вечеряше с пакет чипс и кутийка сода. Той бързо стана, избърса ръце в панталона си и на лицето му цъфна широка усмивка.
— Вие трябва да сте Хелън.
— Да — потвърди тя и едва не се отдръпна, когато той й протегна ръка.
— Аз съм Уоли Фиг — представи се той и набързо я прецени с изпитателен поглед. Приятно парче. Къса кестенява коса, кафяви очи зад изискани очила с дизайнерски рамки, метър и седемдесет, стройна, добре облечена.
Уоли кимна одобрително. После се обърна и махна към отрупаната с вестници маса. До стената зад нея имаше старо кожено канапе, а върху него лежеше Дейвид — отново загубил всякаква връзка със света. Десният му крачол беше разкъсан — леко поражение от суматохата около верижната катастрофа, — но иначе изглеждаше непокътнат.
Хелън направи няколко крачки натам и го огледа.
— Сигурен ли сте, че е жив? — попита тя.
— О, жив е и още как. Влезе в малък сблъсък на местопроизшествието и си разкъса панталона.
— Сблъсък?