Уоли побърза да се намеси:
— Отначало ще бъде трудно, уличната конкуренция тук е голяма.
— Можем да ти прехвърлим някои дела — добави Оскар.
— Ще ти дадем дял от иска срещу „Крейокс“ — каза Уоли, сякаш вече трупаха баснословни хонорари.
— От кое? — попита Дейвид.
— Не му обръщай внимание — намръщи се Оскар.
— Вижте, момчета — каза Дейвид с усмивка. Чувстваше се далеч по-спокоен от тях. — През последните пет години вземах много добра заплата. Доста похарчих, но и доста остана в банката. Не се тревожете за мен. Приемам предложението.
И с тия думи той протегна ръка първо на Оскар, после на Уоли.
10
През следващия час Дейвид се отдаде на чистене. Избърса праха от бюрото и столовете. Намери в кухнята стара прахосмукачка и почисти дъсчения под. Напълни три големи торби с боклук и ги изнесе на малката задна веранда. От време на време спираше, за да се порадва на прозорците и слънчевата светлина — нещо, което никога не бе правил в „Роган Ротбърг“. В ясен ден от там се разкриваше вълнуваща гледка към езерото Мичиган, но още през първата си година във фирмата той бе научил, че времето, прекарано в зяпане от Тръст Тауър, не носи хонорари. Новаците попадаха в стаички като малки бомбоубежища, където се трудеха едва ли не денонощно, и след време забравяха за слънцето и мечтите. Сега Дейвид не можеше да се откъсне от прозорците. Вярно, тук гледката не беше толкова вълнуваща. Като надникнеше надолу, можеше да види салона за масажи, а отвъд него кръстовището на „Престън“, „Бийч“ и Трийсет и осма улица, където бе прогонил с парче желязо отрепката Гоулстън. След кръстовището пак започваше квартал с едноетажни къщи, превърнати в офиси и заведения.
Не беше кой знае какво, но на Дейвид му харесваше. Представляваше вълнуваща промяна в живота му, ново предизвикателство. Означаваше свобода.
На всеки десетина минути Уоли наминаваше да види как върви работата и стана ясно, че си е наумил нещо. След около час той най-после изплю камъчето:
— Слушай, Дейвид, в единайсет часа имам дело. В бракоразводния съд. Сигурно не си стъпвал там, та си помислих дали да не дойдеш да те запозная със съдията.
Почистването бе взело да става скучно и Дейвид се ухили.
— Да вървим.
Докато излизаха през задната врата, Уоли попита:
— Онзи джип ауди твой ли е?
— Да.
— Имаш ли нещо против да караш? Аз ще говоря.
— Дадено.
Докато потегляха по „Престън“, Уоли заяви:
— Виж, Дейвид, истината е, че преди година ме хванаха пиян зад волана и ми взеха книжката. Ето, казах го. Държа да съм честен.
— Добре. И ти ме видя на градус.
— Така си е. Но милата ти съпруга ми каза, че не си падаш по пиенето. А моето пиене има дълга история. Сега съм трезвен от шейсет и два дни. Всеки ден е предизвикателство. Посещавам сбирките на Анонимните алкохолици и няколко пъти ходих на лечение. Какво друго искаш да знаеш?
— Не аз започнах разговора.
— Оскар удря по няколко питиета всяка вечер. Повярвай ми, с жена като неговата няма друг начин, но не прекалява. Някои хора го умеят. Могат да спрат на втората или третата чашка. Могат без затруднение да прескочат няколко дни, дори седмици. Други пък не спират, докато не им призлее като на теб вчера.
— Благодаря, Уоли. Между другото къде точно отиваме?
— В Дейли Сентър на Уест Уошингтън Стрийт петдесет. Аз лично се справям добре за известно време. Знаеш ли, пет пъти съм зарязвал пиенето.
— Откъде да знам?
— Както и да е, стига сме приказвали за пиене.
— Какво й е на жената на Оскар?
Уоли подсвирна и за момент се загледа през страничното стъкло.
— Корана жена, мой човек. От ония, дето са израснали в хубавите квартали, баща й ходел на работа с костюм и вратовръзка, а не с униформа, затова още от малка си втълпила, че стои над другите. Вири нос до небето. Допуснала голяма грешка, като се омъжила за Оскар — казала си, той е адвокат, нали така? Адвокатите ринат парите с лопата, нали така? Да, ама не. Оскар не печели колкото й се иска и тя безмилостно го тормози, защото иска още пари. Мразя я тая жена. Ти няма да я видиш, защото тя отказва да стъпи в кантората и това само ме радва.
— Защо не се разведе?
— Ами това му разправям от години. Аз нямам проблем с разводите. Вече четири пъти съм минал по тоя път.
— Четири пъти?