— Още един ли? — попита Дейвид и се озърна. Диана му намигна. Изрусена, с огромни гърди и крака до сливиците.
— Веднъж вече я уредих. Сега повтарям. Може да е имала и други разводи преди мен.
— Прилича ми на стриптийзьорка.
— Не бих се учудил.
Съдия Бредбъри подписа някакви документи. Адвокатите пристъпиха към него, заговориха, постигнаха каквото искаха и си тръгнаха. Минаха петнайсет минути и Уоли почна да се тревожи.
— Мистър Фиг — каза съдията.
Уоли и Дейвид минаха зад преградата, заобиколиха масите и застанаха пред ниския подиум, който позволяваше на адвокатите да се гледат почти очи в очи с негова чест. Бредбъри избута микрофона настрани, така че да разговарят, без да ги чуват.
— Какво става? — попита той.
— Имаме нов адвокат в кантората, господин съдия — гордо съобщи Уоли. — Запознайте се с Дейвид Зинк.
Дейвид протегна ръка и съдията сърдечно я стисна.
— Добре дошъл в моя съд.
— Дейвид работеше за голяма фирма в центъра — поясни Уоли. — Сега иска да се запознае с истинското правосъдие.
— Няма да научиш много от Фиг — изкиска се Бредбъри.
— Той е учил в Харвард — каза Уоли още по-гордо.
— Тогава какво търсиш тук? — попита съдията. Изглеждаше абсолютно сериозен.
— Писна ми от голямата фирма — обясни Дейвид.
Уоли извади някакви документи.
— Имаме малък проблем, господин съдия. Моята клиентка е хубавицата Диана Нъксхол, с жълтата рокля на четвъртия ред отляво.
Бредбъри надникна над очилата и каза:
— Вижда ми се позната.
— Да, беше тук преди около година за втори или трети развод.
— Със същата рокля, струва ми се.
— Да, и аз така мисля. Същата рокля, но циците са нови.
— Успя ли да се облажиш?
— Още не.
Дейвид едва не припадна. Макар че никой не можеше да ги чуе, съдията и адвокатът обсъждаха в съда секс с клиентка.
— Какъв е проблемът? — попита Бредбъри.
— Не плаща. Дължи ми триста долара, но както и да натискам, нищо не мога да изкопча от нея.
— Къде точно натискаш?
— Ха-ха. Отказва да плати, господин съдия.
— Трябва да я погледна отблизо.
Уоли се завъртя и махна на Диана Нъксхол да дойде до подиума. Тя стана и с кокетна походка мина между скамейките, после излезе отпред. Адвокатите онемяха. Двамата пристави се събудиха. Другите присъстващи зяпнаха. Когато вървеше, роклята ставаше още по-къса. Дамата беше обула обувки с висок ток, от които би се изчервила дори улична проститутка. Когато тя застана до тях, Дейвид се отдръпна колкото можеше по-настрани.
Съдия Бредбъри се престори, че не я забелязва. Беше се задълбочил в съдържанието на съдебното досие.
— Развод по взаимно съгласие, нали, мистър Фиг?
— Точно така, ваша чест — отговори почтително Уоли.
— Всичко ли е наред?
— Да, освен дребния въпрос за хонорара ми.
— Тъкмо го забелязах — навъси се Бредбъри. — Изглежда, че става дума за триста долара, нали?
— Именно, господин съдия.
Бредбъри надникна над очилата и огледа най-напред гърдите на клиентката.
— Готова ли сте да уредите хонорара, мисис Нъксхол?
— Да, ваша чест — отговори тя с писклив глас. — Но ще трябва да отложа за другата седмица. Разбирате ли, в събота се омъжвам и… така де, просто няма как да го уредя в момента.
Прехвърляйки поглед от гърдите й към лицето и обратно, негова чест произнесе важно:
— От опит знам, че в бракоразводните дела хонорарите никога не се плащат впоследствие. Аз се грижа за моите адвокати и държа да им бъде платено, преди да подпиша окончателното решение. Каква е цялата сума, мистър Фиг?
— Шестстотин. Тя плати в аванс половината.
Бредбъри се престори на смаян.
— Шестстотин? Това е много скромен хонорар, мисис Нъксхол. Защо не платихте на адвоката си?
Очите й изведнъж овлажняха.
Адвокатите и зрителите не можеха да чуят подробностите, но не откъсваха очи от Диана, особено от краката и обувките й. Поразен от подобна сцена в съда, Дейвид се отдръпна още назад.
Бредбъри се приготви за финалния удар. Леко повиши глас и каза:
— Днес няма да ви дам развод, мисис Нъксхол. Щом платите на адвоката си, ще подпиша решението. Разбирате ли?