— И кой живее тук? — попита Дейвид, оглеждайки занемарения квартал.
На отсрещния тротоар двама рошави хлапаци зяпаха в захлас лъскавото му ауди.
— Тук живее една чудесна жена на име Айрис Клопек, вдовица на Пърси Клопек, който умря в съня си преди около осемнайсет месеца на четирийсет и осем години. Много печално. Веднъж дойдоха при мен да се консултират за развод, но после размислиха. Доколкото си спомням, той беше доста дебел, но далеч не колкото нея.
Двамата адвокати седяха в колата и разговаряха, сякаш не им се излизаше. Само двама агенти на ФБР с черни костюми и черна лимузина биха могли да изглеждат по-подозрително.
— А защо сме тук? — попита Дейвид.
— Заради „Крейокс“, приятелю, заради „Крейокс“. Искам да поговоря с Айрис и да проверя дали случайно Пърси не го е вземал, преди да умре. Ако е така — ура! Имаме още една жертва на „Крейокс“ с цена някъде между два и четири милиона. Други въпроси?
О, Дейвид имаше десетки въпроси. Виеше му се свят от мисълта, че ще нахълтат неканени при вдовицата Клопек, за да разпитват за покойния й съпруг.
— Тя очаква ли ни? — попита той.
— Аз не съм й се обаждал. А ти?
— Всъщност не.
Уоли отвори вратата и излезе. Дейвид неохотно го последва и намери сили да се намръщи на хлапаците, които зяпаха колата. Оранжевият котарак не благоволи да се мръдне от изтривалката. Звънецът не се чуваше отвън, затова Уоли започна да чука. Блъскаше все по-силно и по-силно, а Дейвид продължаваше да се озърта нервно към улицата. Най-сетне прозвуча тракане на верига и вратата се открехна.
— Кой е? — попита женски глас.
— Адвокат Уоли Фиг. Търся Айрис Клопек.
Вратата се отвори и Айрис изникна зад стъклената външна врата. Наистина беше потресаващо дебела, облечена в нещо като бежов чаршаф с отвори за главата и ръцете.
— Кои сте вие? — попита тя.
— Уоли Фиг, Айрис. Запознахме се, когато двамата с Пърси мислехте за развод. Трябва да е било преди около три години. Дойдохте в кантората ми на Престън Авеню.
— Пърси умря — каза тя.
— Да, знам. Съжалявам. Затова съм тук. Искам да поговорим за смъртта му. Интересно ми е какви лекарства вземаше, преди да умре.
— Какво значение има?
— Напоследък се водят много съдебни дела за лекарства против холестерола, болкоуспокояващи и антидепресанти. Някои от тия лекарства са убили хиляди хора. Става дума за големи пари.
Тя помълча и ги огледа, после каза:
— Вътре е ужасно разхвърляно.
Каква изненада, помисли си Дейвид.
Последваха я навътре към тясна мръсна кухня и седнаха около масата. Тя наля нескафе в три разнокалибрени чаши, после се настани срещу тях. Столът на Дейвид беше готов да се разпадне всеки момент. Нейният не беше по-стабилен. Пътешествието до вратата и обратно към кухнята заедно с усилията по приготвяне на кафето я бе изтощило. По челото й се стичаше пот.
Най-сетне Уоли се накани да представи Дейвид на мисис Клопек.
— Дейвид е учил право в Харвард и наскоро се присъедини към екипа ни — каза той.
Тя не протегна ръка, Дейвид също не си направи труда. Изобщо не я интересуваше кой къде и какво е учил. Гърдите й свистяха шумно като стара фурна. Стаята миришеше на засъхнала котешка урина и застоял цигарен дим.
Уоли отново изрази лицемерните си съболезнования за кончината на скъпия Пърси, после бързо премина на темата.
— Интересувам се главно от лекарство против холестерола, наречено „Крейокс“. Вземаше ли го Пърси, преди да умре?
Мисис Клопек отговори без колебание:
— Да. Вземаше го от години. Аз също, но спрях.
Уоли изпита едновременно радост, че Пърси е вземал лекарството, и разочарование, че Айрис е престанала.
— Има ли нещо нередно с „Крейокс“? — попита тя.
— О, да, много нередно — каза Уоли и потри длани.
И той се впусна в сладкодумна и убедителна реч против „Крейокс“ и „Варик Лабс“. Подбираше най-сочните факти и данни от предварителните проучвания, правени от адвокатите по колективни искове. Сипеше дълги цитати от делото във Форт Лодърдейл. Доказа убедително, че времето е от изключително значение и Айрис трябва незабавно да потърси услугите на „Финли и Фиг“.
— Колко ще ми струва? — попита тя.
— Нито цент — отвърна светкавично Уоли. — Ние поемаме съдебните разходи и получаваме четирийсет на сто от обезщетението.