Выбрать главу

— Кой ги е разтървал?

— Накрая Рошел влязла в кабинета — Оскар се кълне, че изчакала сума ти време, — издърпала Вали и я укротила. После извикала ченгетата, които прибрали Вали. Обвиниха я в нанасяне на телесни повреди. Тя пък заведе дело за адвокатска некомпетентност. Докато нещата се уталожат, загубихме две години и някъде към пет хиляди долара. От тогава Оскар си държи пищов в чекмеджето.

Какво ли биха си помислили онези от „Роган Ротбърг“, запита се Дейвид. Адвокати, които носят оръжие. Адвокати, които се представят за агенти от ФБР и стрелят във въздуха. Адвокати, пребивани от недоволни клиенти.

Едва не попита Уоли дали и той не е бит от клиент, но навреме си прехапа езика. Струваше му се, че знае отговора.

12

Завърнаха се към привидната безопасност на кантората около четири и половина. Принтерът бълваше лист след лист. На масата Рошел сортираше и подреждаше купчинки писма.

— Какво сте й направили на Диана Нъксхол? — изръмжа тя на Уоли.

— Нека просто да кажем, че разводът й се отлага, докато намери начин да плати на адвоката си. Защо?

— Вече три пъти се обажда по телефона, плаче и нарежда. Пита по кое време ще се приберете. Много иска да ви види.

— Добре. Това означава, че е намерила парите.

Уоли преглеждаше едно писмо от купчината на масата. Подаде листа на Дейвид, който зачете и още първото изречение го грабна: Пазете се от „Крейокс“!

— Хайде сега да подписваме — каза Уоли. — Искам да заминат днес следобед. Времето не чака.

Писмата бяха отпечатани върху бланки на „Финли и Фиг“ с подател Уолис Т. Фиг, адвокат и юридически съветник. След името му в края на текста имаше място само за един подпис.

— А аз какво да правя? — попита Дейвид.

— Започвай да ме подписваш — отвърна Уоли.

— Моля?

— Започвай да ме подписваш. Да не мислиш, че сам ще сложа три хиляди подписа?

— Значи искаш да ти фалшифицирам подписа?

— Не, упълномощавам те да ме подпишеш на тези писма — изрече Уоли бавно и отчетливо, сякаш говореше с идиот. После погледна Рошел. — И вие също.

— Вече подписах сто — каза тя, докато подаваше още едно писмо на Дейвид. — Вижте този подпис. И първокласник би се справил по-добре.

Имаше право. Подписът представляваше някаква небрежна драскулка с вълниста извивка в началото, която навярно трябваше да е „У“, а после рязък скок нагоре за „Т“ или „Ф“. Дейвид взе едно писмо, току-що подписано от Уоли, и го сравни с фалшификацията на Рошел. Донякъде си приличаха, но и двата варианта бяха нечетливи и неразгадаеми.

— Да, много е зле — съгласи се Дейвид.

— Няма значение какво ще надраскаш, така или иначе никой не може да го разчете — добави Рошел.

— Аз пък мисля, че изглежда много внушително — заяви Уоли, подписвайки със замах. — Хайде сега да се хванем на работа, а?

Дейвид седна и започна да експериментира с драскулката. Рошел сгъваше писмата, пъхаше ги в пликове и лепеше марки. След няколко минути Дейвид попита:

— Кои са тия Хора?

— Наши клиенти от базата данни — отговори Уоли с нескрита гордост. — Над три хиляди имена.

— От колко време насам?

— Около двайсет години — каза Рошел.

— Значи за някои от тия хора нямате информация от много години, прав ли съм?

— Така е — съгласи се тя. — Някои вероятно са мъртви, други са се преселили. Мнозина няма да се зарадват, като получат писмо от „Финли и Фиг“.

— Ако са мъртви, дано да е от „Крейокс“ — изтърси Уоли и избухна в гръмогласен смях.

Дейвид и Рошел не видяха в това нищо смешно. За няколко минути настана мълчание. Дейвид си мислеше за стаичката горе и колко ще трябва да работи по нея. Рошел гледаше часовника в очакване да стане пет. Уоли радостно хвърляше мрежата си за нови клиенти.

— Каква реакция очакваш? — попита Дейвид.

Рошел извъртя очи към тавана, сякаш искаше да каже: „Никаква.“

Уоли спря за момент и разтръска изтръпналата си десница.

— Страхотен въпрос — призна той, после се почеса по брадата и погледна нагоре, като че никой друг не би могъл да отговори на толкова сложен въпрос. — Да приемем, че един процент от възрастното население в тази страна взема „Крейокс“. И така…