— Откъде взе този процент? — прекъсна го Дейвид.
— Проучване. Има го в папката. Вземи си я довечера у дома да се запознаеш с фактите. И така, както казах, един процент от нашата клиентела са трийсет души. Ако двайсет процента от тях са имали проблеми със сърцето, значи имаме пет или шест случая. Може би дори седем-осем, кой знае. И ако вярваме, както вярвам аз, че всеки случай, особено смъртен, струва към два милиона, значи ни чакат много дебели пачки. Имам чувството, че никой тук не ми вярва, но няма да споря.
— Нищо не съм казала — обади се Рошел.
— Просто съм любопитен, това е — каза Дейвид. Минаха две минути, после той пак попита: — И кога ще подадем големия иск?
Уоли се изкашля като лектор преди поредния семинар.
— Много скоро. Айрис Клопек вече подписа, така че, ако искаме, можем да тръгнем на съд още утре. Възнамерявам да привлека вдовицата на Честър Марино веднага след погребението. Тия писма заминават днес; след ден-два телефоните ще почнат да звънят. С малко късмет до седмица можем да имаме половин дузина случаи. Тогава подаваме иска. Утре ще почна да подготвям черновите. При тия колективни искове е много важно документите да се подадат бързо. Хвърляме бомбата тук, в Чикаго, вестниците излизат с огромни заглавия и всички, които вземат „Крейокс“, захвърлят лекарството и ни се обаждат.
— Ооох! — въздъхна Рошел.
— Само да стигнем до споразумението, тогава няма да има „ох“ и „ах“.
Дейвид побърза да прекрати спора в зародиш.
— В щатския или във федералния съд?
— Добър въпрос и искам точно ти да го проучиш. Ако отидем в щатския, можем да съдим и лекарите, които са предписали „Крейокс“ на клиентите ни. Така си осигуряваме повече ответници, но и повече неприятности със защитата. Откровено казано, „Варик Лабс“ имат предостатъчно пари, за да ощастливят всички ни, така че съм склонен да не закачаме докторите. Откъм федералната страна, тъй като процесите срещу „Крейокс“ ще обхванат цялата нация, можем да се включим в мрежата за колективни искове и да следваме общия устрем. Никой не очаква исковете наистина да влязат в съдебна зала и когато започнат пазарлъците за обезщетенията, трябва да сме във връзка с едрите риби.
Уоли отново говореше толкова уверено, че Дейвид искаше да му повярва. Но вече беше във фирмата от достатъчно време, за да знае, че Уоли никога не е работил по колективен иск. Нито пък Оскар.
Вратата на Оскар се отвори и старши съдружникът излезе, както винаги с навъсено и уморено лице.
— Какво е това, по дяволите? — любезно попита той.
Никой не отговори. Оскар отиде до масата, вдигна едно писмо и пак го пусна. Канеше се да каже нещо, когато външната врага се отвори с трясък и в кантората нахълта някакъв огромен рошав неандерталец, покрит с татуировки.
— Кой е Фиг? — изрева той.
Без колебание Оскар, Дейвид и дори Рошел посочиха Уоли, който замръзна и се ококори. Зад натрапника се зададе русата мацка с жълтата рокля от бракоразводния съд, Диана Нъксхол.
— Ето го, Трип! — провикна се тя. — Онзи, ниският дебелак!
Трип мигновено се отправи към Уоли, готов да го убие на място. Останалите от фирмата се отдръпнаха, оставяйки колегата да се справя както може. Трип сви юмруци, надвеси се над Уоли и изръмжа:
— Виж какво, жалък плъх! Женим се в събота, така че утре момичето ми трябва да получи развод. Какъв е проблемът?
Без да става, Уоли се сви в очакване на пердаха и отговори:
— Ами бих искал да ми плати.
— Нали обеща да ти плати по-късно?
— Ами, да, обещах — обади се Диана.
— Ако ме пипнеш, ще уредя да те арестуват — каза Уоли. — В затвора няма как да се ожениш.
— Нали ти казах, че се прави на много умен — рече Диана.
Тъй като се нуждаеше да удари нещо, но още не беше готов да напердаши Уоли, Трип перна с длан една купчина писма и листовете се разхвърчаха.
— Да уредиш развода, Фиг, разбра ли ме? Утре ще бъда в съда и ако момичето ми не си получи развода, ще ти смачкам дебелия задник още там.
— Обади се на полицията — кресна Оскар към Рошел, която бе прекалено уплашена, за да помръдне.
Трип се нуждаеше от нещо по-драматично, затова грабна от масата един дебел правен том и го метна към прозореца. По верандата със звън се посипа натрошено стъкло. Прели излая, но побърза да се скрие под бюрото на Рошел.