Господин Кайку никога не беше виждал Глупи, но дори и да го беше виждал, нямаше да прояви към него особен интерес. Обаче господин Кайку добре знаеше, че всеки контакт с далечния космос е уникален. Няма граници на разнообразието във Вселената. Да се предвиди, без да има налице познания, да се приеме непознатото за познато или да се съди по аналогия — всичко това можеше да докара само беди.
Заместник-секретарят прегледа списъка, за да види кого би могъл да изпрати. Служителите му бяха професионалисти и до един биха се справили с какъвто и да е необичаен и изискващ върховна намеса юридически въпрос, що се отнася до извънземните същества, но кой от тях беше сега на Земята, кой нямаше задача? Хм…
Сергей Гринбърг, тъкмо той е подходящ. Отдел „Търговско разузнаване“ можеше да се справи и без шеф за ден-два. Господин Кайку натисна съответното копче.
— Сергей?
— Да, шефе!
— Зает ли си?
— Ами… и да, и не. Гриза си ноктите и се мъча да измисля причина, поради която данъкоплатците да ми дават още пари.
— А налага ли се? Изпращам ти долу копие от един доклад.
Господин Кайку внесе името на Гринбърг в системата, пусна материала в изходящата кутия и изчака няколко секунди, докато видя, че Гринбърг го взема от своята кутия.
— Прочети го!
Гринбърг го прочете, после вдигна очи.
— Какво следва, шефе?
— Свържи се с местния съдия и му съобщи, че ще се намесим по юридически път, после заминавай и провери случая лично.
— Вашите желания са заповед за мене, кралю! А може и пари да събера, ако тази твар се окаже земна. Залагам две към едно, че е така. Ако ли не е, имам начин да го установя.
— Няма да се хвана, много ти е висок облогът. Все пак положението може и да е особено, не бива да рискуваме.
— Ще поставя селяндурите на място, шефе. Къде е тая паланка? Уествил се казваше, нали?
— От къде да знам? Копието е пред тебе.
Гринбъл погледна листа.
— Виж ти! Кой би могъл да предположи? Намира се в планината. Може да отидат две-три седмици, шефе. Няма ли да ви стане напечено?
— Ако се забавиш повече от три дни, ще ти отбия закъснението от годишната отпуска.
Господин Кайку прекъсна връзката и се зае с други въпроси. Проведе десетина разговора, разчисти до дъно входящата кутия (но скоро материалите отново се натрупаха), а после забеляза, че е дошло време за срещата с рарджилианеца. Мравки полазиха по цялото му тяло и той взе трескаво да рови из чекмеджетата — търсеше специалните хапчета, които докторът го предупреди да не взема твърде често. Тъкмо глътна лекарството и лампичката за връзка със секретарката му взе да премигва.
— Сър? Дошъл е доктор Фтамъл.
— Покани го да влезе.
След което господин Кайку взе да мънка на езика, който неговите прадеди бяха използували, за да правят разни заклинания — например заклинания против змии. Когато подвижната врата се плъзна и се отвори, на лицето на замсстник-секретаря вече беше изписано изражение, подходящо за среша с видни посетители.
ГЛАВА III
НЕУМЕСТЕН ВЪПРОС
Намесата на Департамента по космическите въпроси в историята с Глупи не забави делото — напротив, ускори го. Господин Гринбърг се свърза по телефона с местния съдия, помоли да използува съдебната зала и помоли също така всички страни и свидетели да се явят в съда на следващата сутрин в десет часа — включително, разбира се, и извънземното създание, станало причина за цялата неразбория. О’Фаръл, съдията, се противопостави на последното изискване.
— Наистина ли желаете да дойде и тази… твар?
Гринбърг обясни, че на всяка цена държи да присъствува и извънземното, тъй като именно връзката на това същество със случая е станала причина за тяхната намеса.
— О’Фаръл, ние, хората от Департамента, нямаме намерение да се бъркаме в работата ви. След като видя извънземното и задам пет-шест въпроса, сигурно ще се оттегля, което ще е добре дошло и за двама ни. Това така наречено извънземно е единствената причина да ви посетя. Така че ви моля зверчето да присъствува.
— Но това е прекалено голям звяр, за да се побере в съдебната зала! Макар да не съм го виждал от няколко години, чух, че дори е пораснал, а той и тогава нямаше да се побере. Не можете ли да го посетите там, където е сега?
— Мога, макар че страдам от предразсъдъка всичко, което е свързано с едно дело, да се събира на едно място. Къде се намира той?