— Почти никак, сър — призна смутено Джон Томас. — Прочел съм едва няколко книги, каквото намерих в библиотеката. Но в колежа възнамерявам да специализирам именно ксенология и биология на екзотичните видове.
— Поздравявам ви. Това е обширна и неизследвана област. Нямате представа колко е трудно да се намерят достатъчно ксенолози дори само за Космическите въпроси. Но друга е причината, поради която ви попитах за това. Както знаете, във вашия случай се наложи намесата на Департамента. Заради него. — Гринбърг посочи Глупи. — Има вероятност вашият питомец да е от раса, с която сме сключвали договори за зачитане правата на личността. Колкото и странно да ви се струва, един-два пъти се е случвало някой чужденец, посетил планетата ни, да бъде сметнат за див звяр и се е стигало до… как да го кажа… До неблагоприятни последствия. — Гринбърг се намръщи, понеже си спомни ужасния потулен случай, когато един официален гост от семейството на ладорския посланик беше намерен одран и препариран в някакво магазинче за сувенири на Малките Антили. — Но тук няма такава опасност.
— О, и аз мисля, че няма. Глупи е… Просто той е член на нашето семейство.
— Именно.
И Гринбърг се обърна към О’Фаръл.
— Мога ли да се посъветвам насаме с вас, господин съдия?
— Разбира се, сър.
Двамата мъже се дръпнаха настрани, а Бети се приближи до Джон Томас.
— Работата е опечена. Само да не направиш още някой гаф! — прошепна му тя.
— Нищо не съм направил — възпротиви се той. — И кое те кара да мислиш, че ще бъде лесно?
— Личи си. Той те хареса, хареса и Глупи.
— Не виждам как това ще компенсира разрушения приземен етаж на „Бон Марше“. Или пък всичките осветителни стълбове.
— Само гледай да не вдигаш пара и следвай указанията ми. Преди да приключи делото, те ще плащат на нас, не ние на тях. Ще видиш.
Недалече от тях Гринбърг разговаряше със съдията.
— Господин О’Фаръл, това, което видях, ме кара да мисля, че Департаментът по космическите въпроси трябва да се оттегли от тоя случай.
— Моля? Не ви разбирам, сър.
— Сега ще ви обясня. Иска ми се да отложа началото на делото с двайсет и четири часа, за което време заключенията ми да бъдат проверени в Департамента. След това мога да се оттегля и да оставя местните власти да довършат работата. Имам предвид вас, разбира се.
Съдията О’Фаръл се нацупи.
— Не ми се нравят отлаганията в последната минута, господин пълномощник. Винаги ми се е струвало нечестно да наредя на куп заети хора да се съберат, да бъдат парично ощетени и да им създам лични неудобства, а после да им съобщя, че ще трябва да дойдат друг ден. Не съответствува на идеята ми за правосъдие.
Гринбърг се намръщи.
— Имате право. Да видим дали не можем да постигнем същото по друг начин. Това, което научих от Стюарт, ме навежда на мисълта, че този случай не изисква намеса в съответствие с ксенополитиката, макар че център на интерес е извънземно същество, което е законна причина за намеса, ако има нужда. Макар Департаментът да разполага с такава власт, тя се упражнява само при необходимост, за да се избегнат конфликти с чуждопланетните правителства. На Земята има стотици хиляди извънземни животни и повече от трийсет хиляди ксенианци — извънземни от нечовешки вид, които или живеят тук, или са на гости, но според сключените договори законът гледа на тях като на хора, въпреки че явно не са от човешката раса. Поради съществуването на ксенофобия, особено сред малокултурните слоеве… не, нямах предвид Уествил! Поради естеството на човешката природа всеки от тези чужденци е потенциален източник на усложнения в чуждопланетната политика. Простете ми, че повтарям неща, които знаете, но това са необходими, основни доводи. Департаментът ни не може да обикаля къде ли не, за да бърше носовете на всичките ксенопосетители, дори на ония, които имат носове. Нито разполагаме с толкова служители, нито имаме такива намерения. Когато някой ксенианец се забърка в каша, обикновено е достатъчно, ако уведомим местния съдия за нашите договорни задължения с родното място на чужденеца. Департаментът се намесва само в редки случаи. Моето мнение е, че вашият случай не е такъв. Най-напред изглежда, че според закона приятелят ни Глупи е „животно“ и…
— Нима се съмнявахте? — попита изненадано съдията.
— Обратното не беше изключено. Затова дойдох. Независимо обаче от ограничената способност на Глупи да говори, останалите му ограничения биха попречили на неговия вид да се издигне до равнището, приемано от нас за „цивилизовано“, следователно Глупи е животно. Следователно му се полагат обичайните права на животно предвид човешките закони. Следователно Департаментът няма отношение към случая.