Когато се приближиха до съдебния секретар, той вдигна глава. Лицето му беше зачервено и потно, а пред него, на мястото на съдията, имаше пръснати инструменти.
— Извинете, господин съдия — каза той. — Един момент… — И като се наведе над микрофона, изрече: „Проба… едно, две, три, четири… Синсинати… Седемдесет и седем…“ После погледна нагоре и каза: — Уредбата за записи и днес ми създаде главоболия.
— Трябваше да я проверите предварително.
— И на вас да се беше случило, господин съдия, нямаше да намерите техник… Както и да е. Проверих я и отначало вървеше като по вода. После, в десет без десет, я включих, изгоря един транзистор и беше безкрайно трудно да се определи къде е повредата.
— Ясно — прекъсна го сприхаво съдията, ядосан, че това става в присъствието на изтъкнат гост. — Бихте ли махнали инструментите от мястото ми?
Гринбърг побърза да каже:
— Ако нямате нищо против, по-добре да не използуваме съдийското място. Да се съберем около кръгла маса като при военен съд. От опит зная, че тогава нещата вървят по-бързо.
О’Фаръл посърна.
— В този съд винаги съм се придържал към установения ред. Намирам, че има смисъл.
— Разбирам ви. Предполагам, че онези от нас, които още гледат дела, се отпускат по силата на навика. Но има нужда и от промени. Вземете например обичаите на Минатар. Да речем, че от учтивост решите да спазвате техния ред при гледането на едно дело… Според тях един съдия пет пари не струва, ако, преди да се качи в Съдийското кълбо, не се подложи на очищение, като пости, след което стои вътре, без да яде и да пие, докато произнесе присъдата. Честно казано, не бих могъл да го направя. А вие?
Съдията О’Фаръл изпита раздразнение от факта, че бъбривият млад човек си позволява да допуска съществуването на паралел между изисканите ритуали в неговия съд и някакви дивашки обреди. Стана му неудобно, като си спомни трите купчини с овесени питки, гарнирани с наденица и яйце, с които бе започнал деня.
— Е… Всяко време с нравите си — каза той заядливо.
— Точно така. Благодаря ви, че се съобразявате с мене.
И Гринбърг даде знак на пристава. Преди О’Фаръл да проумее, че старият закон е бил цитиран само за да бъде отхвърлен, Гринбърг и приставът започнаха да местят заседателните маси и да ги събират накуп. Не след дълго около тази съставна голяма маса вече седяха петнайсетимата заседатели, а Гринбърг изпрати пристава да донесе пепелници. После се обърна към съдебния секретар, който вече седеше със слушалки пред контролното табло, наведен над апаратурата в неудобната поза, която заемат електронните техници:
— Работи ли вече уредбата?
Секретарят потри ръце.
— Безупречно.
— Чудесно. Обявете съдебното заседание за открито.
Секретарят съобщи по микрофона времето, датата, мястото, естеството и юрисдикцията на заседанието, името и титлата на председателствуващия експерт, като при прочитането произнесе погрешно собственото име на Гринбърг, но Гринбърг не го поправи. Влезе приставът, натоварен с пепелници, и побърза да каже: „Внимание! Тишина! Всички, които имат работа със съда, да се приближат към…“
— Оставете това — прекъсна го Гринбърг. — Благодаря ви все пак. Присъствуващите съдебни заседатели ще проведат предварителното гледане на делото по който и да е въпрос и по всички въпроси, взети заедно, имащи отношение към деянията, извършени миналия понеделник от едно извънземно същество, живеещо тук и известно под името Глупи. Имам предвид големия звяр, затворен в клетката пред сградата на съда. Моля приставът да донесе негов диапозитив и да го прожектира.
— Веднага, господин съдия!
— Съдът желае да съобщи, че това заседание може да приключи с вземане на окончателно решение по някой от въпросите или по всички въпроси като цяло по всяко време, ако намери за необходимо, което решение подлежи на обсъждане и отхвърляне по всяко време. С други думи, не сдържайте протестите си, първият ден от делото може да се окаже последен. И още нещо… Съдът е готов да приеме петиции за извънземното същество, както и да изслуша различни мнения.
— Имам въпрос, господин съдия.
— Моля.
— На вниманието на съдебните заседатели: клиентите ми и аз не възразяваме, че се започва предварително разследване. Ако обаче се стигне до заключителния етап, ще се придържаме ли към общоприетите процедури?
— Този съд, свикан от Федерацията и действуващ в съгласие с юридическото тяло, наречено „Обичаи и цивилизации“, с което планетите, членки на Федерацията или други цивилизации, поддържат дипломатически отношения, не се ограничава до местните процедури. Задачата на този съд е да установи истината, посредством която да вземе справедливо решение… съобразно със Закона. Съдът не възнамерява да не зачита местните закони и обичаи, освен ако не са в пълен разрез с Върховния закон. А в случаите, когато местните закони са превърнати в ритуали, съдът ще пренебрегне формалностите и ще си върши работата. Ясен ли съм?