— Готов ли сте да представяте както майката, така и сина?
— Да.
— Протестирам! — обади се Бети.
— Моля? Нима интересите на господин Стюарт няма да бъдат по-добре защитени, ако са в ръцете на адвокат, а не във вашите ръце? Не, не ми отговаряйте, искам да зная мнението на господин Стюарт.
Джон Томас почервеня, но успя да смънка:
— Предпочитам нея.
— Защо?
Бети каза презрително:
— Защо ли? Затова, защото майка му не обича Глупи. Пък и…
— Не е истина! — рязко я прекъсна госпожа Стюарт.
— Истина е… Пък и тая древна вкаменелост Посъл приглася на майка му. Искат да се отърват от Глупи, и двамата го искат!
О’Фаръл се изкашля в кърпичката си. Посъл стана моравочервен. Гринбърг каза тежко:
— Млада госпожице, сега ще станете и ще се извините на господин Посъл!
Бети погледна пълномощника, сведе очи, изправи се и каза покорно:
— Господин Посъл, извинявайте, че сте вкаменелост. Всъщност искам да кажа извинявайте, че ви нарекох вкаменелост.
— Седнете — невъзмутимо я подкани Гринбърг. — И от сега нататък се дръжте прилично. Господин Стюарт, никой не може да ви задължи да вземете съветник, когото не искате. Но така ме поставяте в затруднено положение. Според закона вие сте непълнолетен, а сте избрали за съветник друг непълнолетен, едно момиче. Този факт не е във ваша полза, особено след като делото се записва. — И Гринбърг потърка брадичката си. — Да не би вие… или вашата съветничка… или двамата заедно да се стремите към неправилно провеждане на процеса, та да се обяви за невалиден?
— Съвсем не, сър — каза Бети, която изглеждаше самата невинност. Всъщност тя бе обмислила една подобна възможност, без да сподели това с Джони.
— Хм…
— Господин съдия…
— Да, господин Ломбард?
— Положението ми се вижда направо нелепо. Момичето няма нужния ценз. Не е член на адвокатската колегия и е ясно, че не може да изпълнява функциите на адвокат. Неприятно ми е, че заемам позиция, от която си позволявам да поучавам съда, но е ясно какво трябва да се направи: да се изведе момичето извън залата и да се посочи съветник. Ще ми позволите ли да ви припомня, че общественият защитник присъствува тук и е готов да поеме случая?
— Ще ви позволя. Това ли е всичко, господин прокурор?
— Да, ваша милост.
— Позволете ми тогава да ви уведомя, че съдът намира за признак на лош вкус факта, че се опитвате да го поучавате. Нека ви бъде за последен път. Но аз… Да, ваша милост.
— Този съд ще прави собствените си грешки по собствен начин. В съответствие с правилника, постановил създаването на такъв съд, не е необходимо един съветник да притежава юридическа компетентност, или, както казахте, „да бъде член на адвокатска колегия“, тоест практикуващ адвокат. И ако това правило ви се струва необичайно, мога да ви уверя, че на наследствените адвокати жреци от Дефлай то се вижда още по-необикновено. Но по същността си това правило е приложимо навсякъде. Все пак благодаря ви за предложението. Може ли да видим пред нас обществения защитник?
— Ето ме, ваша милост. Казвам се Сайръс Андрус.
— Благодаря ви. Готов ли сте да поемете случая?
— Да. Но се нуждая от отсрочка, за да се посъветвам с ръководството.
— Естествено. Е, господин Стюарт, да назначи ли съдът господин Андрус за ваш съветник или за помощник съветник?
— Не!
И този път отговори Бети.
— Питах господин Стюарт, госпожице Сорънсън. Е?
Джон Томас хвърли поглед към Бети.
— Не, ваша милост.
— А защо?
— Аз ще ви обясня — намеси се Бети. — Говоря по-бързо от него, затова и съм негов съветник. Не сме съгласни да посочите господин Андрус, тъй като в една от ония дивотии, които са подготвили против Глупи, ни обвинява градският прокурор. А когато господин Андрус и градският прокурор не се преструват, че водят битки в съда, те са съдружници в обща кантора.
Гринбърг погледна Андрус.
— Вярно ли е това, сър?
— Да, вярно е, че сме съдружници, ваша милост. Както разбирате, градът е малък и…
— Напълно разбирам. Разбирам обаче и възраженията на госпожица Сорънсън. Благодаря ви, господин Андрус. Можете да седнете.
— Господин Гринбърг?
— Какво има още, госпожице?
— Мога да облекча малко положението ви. Знаете ли, понеже имах гадното предчувствие, че ще си направят труда да не ме допуснат до заседанието, подготвих всичко предварително. Аз съм съсобственик.
— Съсобственик?
— Съсобственик на Глупи. Вижте! — Тя извади от чантата си някакъв лист и му го подаде. — Разписка за продажба, съвсем законна, както си му е редът. Поне трябва да е такава, съставих я по учебника.
Гринбърг внимателно разгледа документа.