— Постановката изглежда правилна. С вчерашна дата, което ще рече, че от гражданска гледна точка доброволно поемате отговорността според собствените си интереси, без да имате отношение към евентуални престъпни деяния преди тази дата.
— Пфу! Няма никакви престъпни деяния!
— Това тепърва ще се установи. И не казвайте „пфу!“, не е съдебен термин. Въпросът тук е дали прехвърлилият собствеността може да представя интересите си. Кой е собственик на Глупи?
— Как кой, Джони! Завещан му е от баща му.
— Така ли? Признавате ли това твърдение, господин Посъл?
Господин Посъл шепнешком се допита до госпожа Стюарт, а после отговори:
— Признаваме, ваша милост. Съществото, наричано Глупи, е наследствена собственост на Джон Томас Стюарт, малолетен. Издръжката на госпожа Стюарт постъпва чрез сина й.
— Много добре — каза Гринбърг и подаде документа на съдебния секретар. — Прочетете го, за да се запише.
Бети се успокои.
— Така че, ваша милост, можете да посочите когото искате за защитник, стига да не ми пречат да изкажа съображенията си.
Гринбърг въздъхна.
— Ако го направя, ще има ли голяма разлика?
— Струва ми се, не.
— Да се протоколира, че вие двамата, след като бяхте надлежно предупредени и посъветвани, настоявате да бъдете свои съветници. Съдът за жалост поема задължението да защитава правата ви и да ви насочва в рамките на закона.
— О, не се безпокойте, господин Гринбърг. Ние ви имаме доверие.
— По-добре да го нямахте — сухо каза той. — Но да продължаваме. Човекът в дъното… Кой сте вие?
— Аз ли, господин съдия? Кореспондент на „Галактична преса“. Казвам се Хови.
— Така ли? Секретарят ще представи препис за печата, а аз ще бъда на разположение за обичайното интервю по-късно, ако има желаещи. Няма обаче да публикувате моя снимка с това същество, с Глупи. Има ли в залата други журналисти?
Станаха още двама.
— Приставът ще сложи столовете за вас отвъд преградата.
— Добре, господин съдия. Но първо…
— Моля, минете оттатък преградата — повтори Гринбърг и се огледа. — Струва ми се, че няма повече външни лица. Не, остава онзи господин. Вашето име, сър?
Въпросният човек се изправи. Беше облечен с официално сако, раирани сиви панталони и излъчваше чувство за собствено достойнство.
— За сведение на уважаемия съд името ми е Омар Есклунд, доктор по философия.
— Дали уважаемият съд има нужда от това сведение, доктор Есклунд? Явявате ли се страна в някоя от споменатите точки?
— Да, сър. Дошъл съм в качеството на amicus curae, приятел на съда.
Гринбърг се намръщи.
— Съдът предпочита сам да избира приятелите си. Изложете становището си, докторе.
— Сър, с ваше позволение аз съм главен секретар на лигата „Запазете земята за хората“. — Гринбърг едва чуто изпъшка, но Есклунд не го забеляза, понеже тъкмо бе навел глава и вземаше един дебел ръкопис. — Както добре е известно, още от времето, когато започват безбожните космически експедиции, нашата родна Земя, предопределена ни по небесна повеля, непрекъснато се пълни с разни създания, или по-скоро твари със съмнителен произход. Пагубните последствия от тези нечестиви пътувания могат да се видят във всеки…
— Доктор Есклунд!
— Моля?
— Отговорете ми каква работа имате със съда. Съпричастен ли сте към някой от въпросите, поставени тук?
— Може да се каже и по-накратко, ваша милост. В един по-широк смисъл аз се явявам от името на цялото човечество. Дружеството, на което имам честта…
— Но имате ли конкретно отношение? Да сте подали петиция например?
— Да, искам да подам петиция — начумерено отвърна Есклунд.
— Представете я.
Есклунд започна да рови из книжата и измъкна един лист, който от ръка на ръка стигна до Гринбърг, но Гринбърг не го погледна.
— А сега опишете накратко естеството на вашата петиция, за да се протоколира. Говорете ясно пред най-близкия микрофон.
— Ами… За сведение на уважаемия съд дружеството, в което имам честта да служа, представя, ако мога така да се изразя, цялото човечество, поради което моли… тоест, настоява този чуждоземен звяр, който вече е съсипал това прекрасно градче, да бъде унищожен. Подобно унищожение е в съответствие със санкциите, а също и с волята на онези свети…
— Това ли е петицията ви? Искате съдът да се разпореди за унищожаването на извънземното същество, известно като Глупи?
— Да, и нещо повече: донесъл съм грижливо документирани доводи, ако мога така да се изразя, неопровержими доводи за това, че…
— Един момент. Използувахте думата „настоява“. Фигурира ли тя в петицията ви?
— Не, ваша милост, тя дойде направо от сърцето ми, от препълненото ми с…