— Вашето сърце току-що ви доведе до оскърбление на съда. Желаете ли да промените формулировката?
Есклунд втренчи поглед в него, след което злобно каза:
— Оттеглям думите си. Не възнамерявах да оскърбя съда.
— Много добре. Приемаме петицията ви. Секретарят ще я протоколира. Ще я разгледаме по-късно. А сега кажете каква реч се каните да държите. По моя преценка четенето на материала, който сте подготвили, ще отнеме около два часа, нали?
— Вярвам, че два часа ще бъдат повече от достатъчно, ваша милост — отвърна Есклунд вече по-меко.
— Добре. Моля, господин пристав!
— Да, ваша милост?
— Можете ли да намерите един сандък?
— Сандък ли? Сигурно, господин съдия.
— Чудесно. Ще го сложите отвън на моравата. Доктор Есклунд, всеки от нас обича свободата на словото, така че ви пожелаваме приятно прекарване. През следващите два часа можете да използувате сандъка като трибуна.
Лицето на доктор Есклунд придоби цвета на син домат.
— Тепърва ще чуете за нас!
— Не се съмнявам.
— Знаем що за пасмина сте! Предатели на човечеството! Ренегати! Играете си с…
— Покажете му изхода.
Приставът се ухили и поведе Есклунд. Един от репортерите ги последва. Гринбърг тихо каза:
— Струва ми се, че съкратихме броя на участниците до най-необходимото. Представени са ни няколко иска, но във всеки от тях са събрани едни и същи факти. Ако няма възражения, ще изслушаме свидетелските показания наведнъж, след което ще разгледаме исковете един по един. Съгласни ли сте?
Адвокатите се спогледаха. Накрая представителят на господин Ито каза:
— Ваша милост, по-справедливо ще бъде, ако разпитваме свидетелите при всеки иск.
— Може и да сте прав. Но в такъв случай ще се наложи да заседаваме чак до Коледа. Няма да ми е приятно, ако накарам толкова заети хора като вас да слушат все едно и също. Разглеждането на исковете поотделно е ваше право, само имайте предвид, че ако един от ищците загуби делото, трябва сам да заплати всички разноски.
Синът на господин Ито подръпна адвоката за ръката и му прошепна нещо. Адвокатът кимна и каза:
— Съгласни сме да изслушаме първо свидетелите, а после да разгледаме всеки иск.
— Много добре. Други възражения? — Възражения нямаше.
Гринбърг се обърна към О’Фаръл:
— Господин съдия, оборудвана ли е залата с истиномери?
— Моля? А, да. Но почти никога не ги използуваме.
— Аз пък ги одобрявам — каза Гринбърг и се обърна към останалите. — Истиномерите ще бъдат включени. Никой не е длъжен да ги използува, но онзи, който откаже да го стори, ще говори под клетва. Съдът е в правото си да вземе този факт под внимание и ще се произнесе, ако някой откаже да използува уредите.
Джон Томас прошепна на Бети:
— Внимавай да не се подхлъзнеш, Шампионке!
— Ще внимавам, Смотаняко! — прошепна му тя в отговор. — Ти себе си гледай!
Съдията О’Фаръл каза на Гринбърг:
— Ще мине известно време, докато ги включат. Не е ли най-добре да направим обедна почивка?
— Хм… да… Моля за внимание! Съдът няма да прави обедна почивка. Ще помоля приставът да събере поръчките за кафе, сандвичи или каквото пожелаете, докато съдебният секретар подготви истиномерите. Ще обядваме тук, на тази маса. А сега… — И Гринбърг взе да търси нещо из джобовете си. Търси го безуспешно… — Някой да има кибрит?
Отвън на моравата, премислящ от всички страни трудния въпрос дали е редно Бети да му заповядва, Глупи стигна до заключението, че тя вероятно се ползува със специални права. Всеки Джон Томас от рода беше въвеждал в живота му момиче в положението на Бети с настояването всеки каприз на въпросното момиче да бъде удовлетворяван. Сегашният Джон Томас вече бе започнал същия процес с Бети и следователно Глупи трябваше да се съобразява с желанията й, стига да не бяха неизпълними. С тези мисли Глупи легна и заспа, като остави на стража наблюдателното си око.
Спа неспокойно, измъчван от мириса на стомана. След време се събуди и се протегна, от което клетката се изду. Стори му се, че Джон Томас се бави вече прекалено дълго. Като си помисли, Глупи реши, че всъщност не му се нрави начинът, по който оня човек бе отвел Джон Томас… Не, никак не му се нравеше. Почуди се дали не би могъл да направи нещо, но какво? Какъв ли съвет би му дал Джон Томас, ако беше тук?
Проблемът изглеждаше твърде сложен. Глупи отново легна и близна пръчките на клетката. Удържа се и не отхапа, само опита какви са на вкус. Реши, че са малко блудкави, но не са лоши.
Вътре в залата полицейският началник Драйзър беше приключил със свидетелските си показания, последван от Карнес и Мендоса. Не възникнаха спорове, истиномерите не регистрираха отклонения — господин Деграс беше настоял да се прослушат някои от показанията. Адвокатът на господин Ито призна, че довереникът му е стрелял по Глупи. Синът на господин Ито получи разрешение да опише станалото и да покаже снимки на щетите. Оставаха само показанията на госпожа Донахю, за да бъде пълна картината от Деня на освобождението.