— Нямам намерение да продавам Глупи — повтори настойчиво Джон Томас.
— Защо, щом като това е единственият изход?
— Защото не мога. Дори ако искам. Не ми е оставен, за да го продавам, а за да го гледам и да се грижа за него. Живее със семейството отпреди моето раждане, дори отпреди да се появи мама… — каза Джони и с укор погледна майка си. — Мамо, не знам какво ти става!
Тя му отвърна тихо:
— Въпросът трябва да приключи, миличък. Мама прави това, което е най-добро за тебе.
Джон Томас се намръщи, но Пъркинс ловко смени темата.
— Както и да е, след като дойдох от толкова далече, мога ли да видя животното? Много ми е любопитно.
— Хм… Защо не?
Джони бавно се изправи и изведе гостенина навън. Господин Пъркинс погледна Глупи, пое дълбоко въздух и издиша.
— Прекрасно е! — каза той, като възхитено го обикаляше. — Съвършено прекрасно! Уникално! Най-едрото извънземно животно, което съм виждал. За бога, как са успели да го докарат?
— Е, оттогава Глупи порасна — призна си Джон Томас.
— Разбрах, че повтаря като папагал човешка реч. Може ли да го накарате да каже нещо, за да чуя?
— Той не е папагал, той говори.
— Наистина ли?
— Разбира се. Ей, Глупи, как си, момчето ми?
— Добре съм — с писклив глас отвърна Глупи. — Какво иска тоя?
— А, нищо, нищо. Само да те види.
Пъркинс зяпна от почуда.
— Говорещо животно! Господин Стюарт, лабораторията трябва да го получи!
— Дума да не става, вече ви казах.
— След като го видях и го чух, готов съм да платя много повече!
Джон Томас се канеше да го нагруби, но се удържа и вместо това рече:
— Извинете, господин Пъркинс, женен ли сте?
— Да, женен съм. Защо?
— Имате ли деца?
— Имам дъщеричка, петгодишна е — отвърна гостът и изражението му се смекчи.
— Ще ви предложа сделка за размяна при равни условия. Без да се задават въпроси, всеки от нас ще прави със своя „екземпляр“ каквото си иска.
Пъркинс беше готов да избухне, но изведнъж се ухили.
— Предавам се! Няма да говоря повече. Но вие се изложихте на риск. Един-двама от колегите ми биха се съгласили. Вие не разбирате какво изкушение е такъв екземпляр за човек на науката. Наистина! — И Пъркинс погледна с копнеж Глупи. — Е, да се прибираме.
Когато влязоха, госпожа Стюарт ги погледна, но Пъркинс поклати глава. Седнаха и Пъркинс допря върховете на пръстите си.
— Господин Стюарт, вие ми забранихте да обсъждам евентуалната продажба, но ако аз уведомя директора на лабораторията, че дори не съм направил предложение, ще ме сметнат за глупак. Бихте ли позволили да ви съобщя какво има предвид музеят, просто за да съм си свършил работата?
— Ами… — Джон Томас се намръщи. — Е, мч-и, че в това не се крие никаква заплаха.
— Благодаря. Трябва да свърша нещо, та да оправдая пътните разходи. Нека направя анализ на положението. Това създание… приятелят ви Глупи… или по-добре е да кажем „приятелят ни Глупи“, е получило смъртна присъда, нали така? Със съдебно нареждане.
— Да — призна Джон Томас. — Но Космическият департамент още не я е потвърдил.
— Известно ми е. Обаче полицията вече е направила опити да убие Глупи, без да чака окончателно одобрение. Нали така?
Джон без малко щеше да изругае, но погледна майка си и се въздържа.
— Тъпи идиоти! Все едно, не могат да убият Глупн, много са смотани!
— Уважавам чувствата ви, но като частно лице. Този палячо, шефът на полицията, трябва да бъде уволнен. Само си помислете, можеше да унищожи един уникален екземпляр! Само си помислете!
Госпожа Стюарт се обади сухо:
— Полицейският началник Драйзър е истински джентълмен.
Пъркинс я погледна и каза:
— Госпожо Стюарт, нямах намерение да злословя по адрес на ваш приятел, но не се отмятам от думите си: Драйзър няма право да решава въпроса еднолично. Подобно поведение на държавен служител носи много по-голяма вреда, отколкото поведението на обикновения гражданин.
— Тоя трябваше да мисли за безопасността на населението — не отстъпваше госпожа Стюарт.
— Вярно. Може би това е смекчаващо вината обстоятелство. Вземам си думите назад. Те не се отнасяха до случая и не бяха предназначени, за да започне спор.
— Радвам се, че намеренията ви са били други, господин Пъркинс. Няма ли да се върнем на въпроса?
Джон Томас изпита известно съчувствие към учения — майка му го беше унизила точно както унижаваше него, пък и Глупи допадна на Пъркинс.
— Всеки миг — продължи гостът, — утре или дори днес, Космическият департамент може да одобри присъдата на Глупи и…