— А може и да я отменят.
— Способен ли сте да рискувате живота на Глупи само заряди една неоправдана надежда? Шефът на полицията отново ще се появи и този път ще успее да го убие.
— Не, няма да успее! Не знае как да го направи! Само ще стане за смях.
Господин Пъркинс бавно поклати глава.
— Говорите, без да мислите. Този път Драйзър ще се подсигури. Вече се превърна в посмешище, затова няма да повтори грешката си. Ако сам не измисли сигурен начин, ще се допита до специалисти. Господин Стюарт, всеки биолог би могъл да направи най-общ анализ на Глупи и тутакси да предложи поне два-три начина, за да бъде убит. За да бъде убит бързо и ефикасно. Аз само зърнах Глупи, но вече ми хрумна един начин.
Джон Томас уплашено го погледна.
— Нали няма да съобщите в полицията?
— Разбира се, че няма. Първо да ме подържат увесен за палците на ръцете. Но има хиляди хора, които биха посъветвали Драйзър. А и той самият може да налучка пътя. Не си правете илюзии: ако изчакате, докато одобрят смъртната присъда, ще бъде твърде късно. Ще убият Глупи и ще бъде много жалко.
Джон Томас не му отговори. Господин Пъркинс тихичко добави:
— Не можете да се противопоставите на обществените сили без чужда помощ. Ако упорствувате, сам ще причините смъртта на Глупи.
Джон Томас затисна устата си и захапа юмрук. После каза едва чуто:
— А какво бих могъл да направя?
— Можете да направите много, ако се съгласите да получите помощ. Нека най-напред ви изясня следното: ако поверите питомеца си на нас, той няма да пострада по никой начин. Чували сте приказки за вивисекция и тям подобни… Забравете ги. Нашата цел е да създаваме за екземплярите условия, близки до тези на родните им планети, и да ги изучаваме. Искаме да са здрави, да се чувствуват добре и полагаме огромни усилия, за да постигнем целта си. С течение на времето Глупи ще умре от естествена смърт и чак тогава ще го препарираме — отделно кожата, отделно скелета, за да се превърне в един от нашите експонати.
— Ще ви се хареса ли, ако ви натъпчат със слама и ви изложат на показ? — попита Джони с горчивина в гласа.
— Моля? — Пъркинс, изглежда, се изненада, но после се разсмя. — Въобще не бих се вълнувал, и без това съм завещал тялото си на патоанатомите от медицинския колеж, който ми беше alma mater5. И Глупи не би се обезпокоил. Въпросът е да го измъкнем от лапите на полицията, за да може да доживее до преклонна възраст…
— Почакайте. Ако го купите, това няма да го отърве. Те пак ще го убият, не е ли така?
— И да, и не. Повече клони към „не“. Продаването му на музея няма да отмени заповедта да бъде унищожен, но, повярвайте ми, тази заповед никога няма да бъде изпълнена. Правният отдел ми даде указания какво да сторя. Най-напред ще уточним условията и вие ще ми подпишете документ за продажба. Така музеят ще действува в съответствие със законите. Веднага, още тази вечер, аз ще се свържа с местния съдия, за да издаде временна заповед, отлагаща екзекуцията с няколко дни. Напълно в негова власт е да я отложи, докато се разгледа новият момент, смяната на собственика. А повече не ни и трябва. Ако се наложи, ще идем право при секретаря на Космическите въпроси. Имате думата ми, че ако музеят има правата върху Глупи, Глупи никога няма да бъде унищожен.
— Сигурен ли сте?
— Достатъчно сигурен, за да рискувам служебните пари. Ако сбъркам, може и да остана без работа — засмя се Пъркинс. — Но знам, че не бъркам. Щом набавя временната заповед и се обадя в музея, за да се заемат с осигуряването на постоянна заповед, следващата ми стъпка ще бъде да се покрият всички щети. Ще нося сумите в брой, достатъчно пари, за да стане работата. Парите в брой имат свойството да убеждават. Свършим ли и това, единственият ни противник ще остане шефът на Сигурността. На вас това може и да изглежда пречка, но той никога не би успял да се противопостави на натиска, който музеят може да упражни при нужда. И всички ще бъдат доволни и щастливи! — усмихна се Пъркинс. — Има ли нещо, което да ви се вижда не наред?
Джон Томас очерта с крак една от фигурите на килима, после вдигна очи.
— Вижте какво, господин Пъркинс. Зная, че трябва да направя нещо, за да спася Глупи. Досега обаче не можах да открия начин… И ми се струва, че не се осмелявах да си призная какво е истинското положение.
— Значи сте съгласен?
— Не бързайте, моля. И вашата идея не я бива. Глупи ще се чувствува нещастен и самотен. Никога няма да свикне с музея. Все едно, че смъртната му присъда е била заменена с доживотен затвор. Не съм много сигурен, че не би предпочел смъртта пред това, да бъде съвсем сам, заобиколен от куп чужди хора, които го ръчкат, безпокоят го и си правят опити с него. Обаче дори не мога да го попитам какво иска, защото не съм сигурен, че разбира какво означава смъртта. Но по отношение на чуждите хора е наясно.