Господин Пъркинс прехапа устни и си помисли колко е трудно да помогне на младия човек.
— А в случай че вие, господин Стюарт, дойдете заедно с Глупи, няма ли да бъде по-различно?
— Моля? Как така?
— Струва ми се, че бих могъл да ви обещая службата на гледач. Всъщност и в моя отдел има свободно място, мога да ви назнача още днес, а ръководството ще потвърди заповедта по-късно. В края на краищата предимството едно екзотично животно да бъде гледано от някой, който го познава, е голямо.
Преди Джони да успее да отговори, майка му каза:
— Не!
— Моля? Какво има, госпожо Стюарт?
— Дума да не става! Господин Пъркинс, аз се надявах, че ще предложите някакъв разумен изход от тия глупави неприятности, но не мога да се съглася с последното ви хрумване. Синът ми ще постъпи в колеж. Няма да позволя да стане момче за всичко и цял живот да чисти клетката на тая твар! В никакъв случай!
— Виж какво, мамо…
— Джон Томас! Стига! Въпросът е приключен!
Господин Пъркинс премести погледа си от напушеното лице на момчето към увереното изражение на майката.
— В крайна сметка това не е работа на музея — каза той. — Нека изложа положението другояче, госпожо Стюарт. Няма да назначавам служител на мястото, да речем… шест месеца. Не, моля ви, госпожо Стюарт! Дали синът ви ще приеме, или не, си е ваша работа. Сигурен съм, че нямате нужда да ви давам съвети. Искам само да уверя сина ви, че музеят не възнамерява да не го допуска до питомеца му. Смятам това за честна позиция.
Куките тракаха като механични.
— Може и да сте прав — съгласи се тя.
— Още нещо. Господин Стюарт…
— Почакайте. Мамо, да не мислиш, че аз…
— Моля ви, господин Стюарт! Природонаучният музей няма място в един семеен спор. Съобщих ви предложението ни. Ще го приемете ли?
Госпожа Стюарт се намеси.
— Струва ми се, че не споменахте сумата, господин Пъркинс.
— Вярно! Да речем, двайсет хиляди?
— Без данъците?
— Без данъците ли? Е, не, разбира се. Ще трябва да се реши въпросът с щетите.
— Без данъците! — твърдо каза госпожа Стюарт.
Той сви рамене.
— Добре, двайсет хиляди, чисти.
— Съгласни сме.
— Чудесно.
— Ей, почакайте! — възпротиви се Джон Томас. — Как така? Няма да се съглася, докато въпросът не се изясни. Няма да предам Глупи на…
— Стига! Миличък, доста търпях, но няма да слушам повече глупости. Господин Пъркинс, Джони е съгласен. Носите ли документа за покупко-продажба?
— Не съм съгласен!
— Един момент! — помоли го Пъркинс. — Госпожо, прав ли съм, като смятам, че за да бъде законна продажбата, синът ви ще трябва да се подпише?
— Ще имате подписа му.
— Хм… Господин Стюарт?
— Отказвам да подпиша, докато не се уточни, че двамата с Глупи ще останем заедно.
— Госпожо Стюарт?
— Това е абсурдно!
— И аз така мисля, но нищо не мога да направя — каза Пъркинс и стана от стола. — Лека нощ, госпожо Стюарт. Благодаря ви за гостоприемството. Лека нощ, господин Стюарт. Благодаря ви, че ми позволихте да изложа мнението си и да видя Глупи. Не, не ставайте, няма нужда да ме изпращате.
Той си тръгна, а майката и синът гледаха в различни посоки. Гостът спря на вратата.
— Господин Стюарт?
— Да? Кажете, господин Пъркинс.
— Ще ми направите ли една услуга? Ще направите ли колкото може повече снимки на Глупи? Ако е възможно, цветни видеоклипове. Бих наредил да дойде професионален екип, но се боя, че няма да има време, както знаете. Ще бъде жалко, ако не останат архивни записи. Така че свършете каквото можете.
И Пъркинс понечи да излезе.
Джон Томас преглътна буцата в гърлото си и скочи от стола.
— Господин Пъркинс! Моля ви, върнете се!
След няколко минути момчето установи, че подписва акта за покупко-продажба. Подписът му беше несигурен, но четлив.
— А сега, госпожо Стюарт, моля ви да подпишете отдолу, там, където е напечатано „настойник“… Благодаря! — каза Пъркинс, разтопен от любезност. — А, да! Трябва да задраскам оная част, дето става дума за покриване на щетите. Не нося пари, тръгнах след като бяха затворили банките, така че ще ви изпратя първоначалната сума в съответствие с договора, а останалото ще уредим, когато дойдем да преместим екземпляра.
— Не — обади се Джон Томас.
— Моля?
— Забравих да ви кажа. Понеже аз не мога да заплатя щетите, а все пак Глупи ги е нанесъл, нека музеят се заеме с уреждането им. Но не съм съгласен да приема пари. Ще се чувствувам като Юда.
Майка му избухна.