— И да ме разнасят из целия град? Покорно благодаря!
— Не се прави на светец. Нали сега сме тука?
— Сега го налагат обстоятелствата.
— О, да не пострада доброто ти име!
— Е, някой трябва да се грижи и за това. Мама казва, че когато момичетата спрат да се притесняват, става време да се притесняват момчетата. Казва, че някога било другояче.
— Естествено. И всичко се повтаря. Пускат цялата програма от начало до край — рече Бети. Изглеждаше замислена. — Само че, Джони, ти обръщаш прекалено голямо внимание какво казва майка ти.
— Сигурно — съгласи се той.
— По-добре се откажи от тая работа. Иначе никое момиче няма да рискува да се омъжи за тебе.
Джони се ухили.
— Така се застраховам.
Бети наведе очи и се изчерви.
— Не говорех за себе си! Не ми трябваш! Грижа се за тебе само за ла трупам опит!
Джони реши да не задълбочава въпроса.
— Честна дума, човек свиква да се държи по определен начин и му е трудно да се спре — каза той. — Например леля ми. Помниш ли леля Теси? Дето вярва в астрологията?
— Ами! Не може да бъде!
— Тъкмо обратното. Тя не изглежда смахната, нали? Обаче си е смахната, защото непрекъснато говори за астрология, а мама настоява да се държа любезно с нея. Дори ако просто й кажа, че дъската й хлопа, няма да е от голямо значение. Ама не! Трябва да слушам дивотиите й, да се правя, че я смятам за нормален и разумен възрастен човек, а пък тя и до десет брои със сметало!
— Какво е „сметало“?
— А, не знаеш ли? Пръчки с нанизани топченца. Казах „сметало“, понеже за леля Теси няма никаква надежда да се научи да използува калкулатор. При това й харесва, че е тъпа, а пък аз трябва да я насърчавам.
— Не го прави! — внезапно каза Бети. — Не обръщай внимание какво казва майка ти.
— Шампионке, влияеш ми пагубно!
— Извинявай, Джони — примирително рече Бети и добави: — Казвала ли съм ти някога защо се разведох с родителите си?
— Не, никога. Това си е лично твоя работа.
— Вярно. Но мисля да ти кажа, понеже ще започнеш да ме разбираш по-добре. Наведи се!
Боти го дръпна за ухото и зашепна. Докато Джон Томас слушаше, на лицето му се изписа невероятно изумление.
— Не може да бъде!
— Честна дума. Те не ме обориха, така че не казах на никого. Но причината е тази.
— Не виждам как си могла да го понесеш.
— Нищо не съм понасяла. Изправих се в съда, разведох се с тях и получих настойник професионалист, който няма налудничави идеи. Чакай, Джони, не ти разкрих душата си, само за да зяпнеш. Наследствеността не изчерпва всичко. Аз съм си аз, самостоятелна личност. И ти не си сбор от своите родители. Не си баща си, не си майка си. Само че малко бавно го загряваш — подхвърли Бети и се изправи. — Така че бъди верен на себе си, Смотаняко, и прояви храбростта сам да объркаш кашата в живота си. Не се мъчи да сърбаш чуждите каши.
— Шампнонке, когато говориш за такива неща, идеите ти изглеждат съвсем умни.
— Това е защото винаги съм умна. Как си с храната? Май огладнях.
— Лакома си като Глупи. Сакът е ей там.
— Ще обядваме ли? — попита Глупи, като чу името си.
— Хм… Бети, не ми се иска Глупи да изкоренява дървета, поне не през деня. За колко време ще ме открият?
— Не бих разчитала на повече от три дни, макар районът да е голям — каза Бетн.
— Тогава ще оставя храна за пет дни. За всеки случай — каза Джони, избра десетина консервирани порции и ги връчи на Глупи. Не ги отвори, понеже Глупи предпочиташе да усеща как консервата се затопля, когато я пробие със зъби. Звярът изгълта консервите още преди Бети и Джони да приготвят обеда си.
След като се нахраниха. Джони отново се върна на темата.
— Бети, наистина ли смяташ, че… — започна той, но изведнъж се сепна. — Не чуваш ли шум?
Бети се ослуша и мрачно кимна.
— С каква скорост се движат?
— Не надхвърлят двеста.
Джони си мислеше същото.
— Значи просто оглеждат. Глупи! И мускул не бива да ти трепне!
— Няма, Джони. А защо да не ми трепне и мускул?
— Не питай, а изпълнявай!
— Не изпадай в паника — посъветва го Бети. — Те сигурно все още уточняват методиката на претърсване. Има шанс да не попаднем в обсега им или пък дърветата да попречат на образа. Ех, ако можеше Глупи да е в тунела на рудника! Само да хрумне на някого да направи точен оглед на пътя нощес, докато вървим, и ще ни пипнат…
Бети, изглежда, също се разтревожи, но Джони не я слушаше. Беше се навел напред, направил с длани фунии на ушите си.
— Тихо! — прошепна той. — Бети, те се връщат!
— Не изпадай в паника. Сигурно това е другата разузнавателна ескадрила.
Но още докато го казваше, Бети знаеше, че греши. Звукът се задържа над главите им, остана така известно време и започна да заглъхва. Погледнаха нагоре, но гората беше гъста, а летателните машини — нависоко, така че не видяха нищо.