За миг ги обля толкова ярка светлина, че впоследствие силното слънце им се стори мъждиво. Бети преглътна с усилие.
— Това пък какво беше?
— Снимка с ултравиолетови лъчи — отговори мрачно Джони. — Проверяват видяното на екрана.
Звукът над главите им се извиси, после замря и отново блесна ослепителна светлина.
— Стереовизираха образа — съобщи мрачно Джони. — Подозирали са, че сме ние, но сега вече ще се уверят.
— Джони, трябва да измъкнем Глупи оттук!
— Как? Да го изкараме на пътя, за да се прицелят с бомба? Не, миличка, сега единствената ни надежда е да решат, че са видели голям объл камък. Добре, че го накарах да се сгуши. А и ние не бива да мърдаме. Може пък и да се махнат — добави Джони.
Но дори и тази малка надежда се изпари. Чу се шум от още четири стратолета, появяха се един след друг. Джони ги броеше.
— Този пази на юг. Третият, струва ми се, е на север. Сега ще завардят и западната страна. Обграждат ни в кръг. Видяха ни сметката, Шампионке.
Бети го погледна. Лицето й беше мъртвешки бледо.
— Какво ще правим сега, Джони?
— Какво ли? Ами, ни… Не, Бети, почакай. Промъкни се до ручея през гората. Вземи си и апарата за летене. После тръгни по течението, докато доста се поотдалечиш, и се вдигни във въздуха. Лети ниско, докато се измъкнеш от обсега на чадъра, който са направили. Ще те пуснат, защото не им трябваш.
— Ами ти!
— Аз ли? Ще остана.
— Аз също.
Джони се засуети.
— Не влошавай положението, Шампионке. Само ще пречиш тук.
— А ти какво си въобразяваш, че ще направиш? Дори пушка нямаш.
— Но имам това! — мрачно отвърна Джони, като докосна ножа, прибран в калъфа. — А Глупи може да хвърля камъни.
Бети го изгледа втренчено, после се заля от смях.
— Какво? Ще хвърля камъни? О, Джони!
— Няма да се предадем без съпротива. А сега се изпарявай. Бързо! И престани да ми досаждаш.
— Няма!
— Виж какво, Шампионке, не е време за спорове. Бързо се махай. Аз ще остана с Глупи, имам това право. Глупи е мой.
Бети се разплака.
— А ти пък си мой, глупав дръвник такъв!
Той се опита да й отговори, но не можа. Мускулите на лицето му се сгърчиха като на човек, който си преглъща сълзите. Глупи притеснено се размърда и се чу пискливият му глас:
— Какво има, Джони?
— Моля? Нищо — отговори едва чуто Джони. Протегна ръка и погали приятеля си. — Нищо няма, старче. Щом Джони е с тебе, всичко ще бъде наред.
— Разбира се, Джони.
— Разбира се, Глупи — потвърди Бети и добави тихо: — Нали ще стане бързо, Джони? И няма да усетим нищо?
— Ами сигурно. Ей, я се стегни! Ако не спреш до половин секунда, ще ти ударя едно кроше и после ще те хвърля в урвата. Така ще се спасиш от експлозията.
Бети бавно поклати глава, но не беше ядосана, нито уплашена.
— Много е късно, Джони. Знаеш го. Не ми се карай. Само дръж ръката ми.
— Но… — започна Джони и спря. — Чуваш ли?
— Идат още.
— Да. Сигурно ще застанат в осмоъгълник, за да се застраховат, че няма да се измъкнем.
Изведнъж прогърмя тътен и спести отговора на Бети. Последва го писъкът от двигателя на кръжащ стратолет. Този път видяха — беше на по-малко от хиляда фута над тях. После из въздуха се разнесе тенекиен глас:
— Стюарт! Джон Стюарт! Излез от гората!
Джони измъкна ножа от кълъфа, вдигна глава нагоре и извика:
— Елате да ме хванете!
Бети го погледна гордо, със светнало лице, и го потупа по ръката.
— Дай им да разберат, Джони! — прошепна тя. — Браво, момчето ми!
Мъжете, скрити зад гласа на великана, изглежда, бяха насочили микрофон към тях. Джони чу отговора им:
— Ти не ни трябваш, но и не искаме никой да пострада. Предай се и излез на открито!
Джони им отвърна с кратка ругатня и добави:
— Няма да излезем!
Гръмотевичният глас продължи:
— Последно предупреждение, Джон Стюарт. Излез навън с празни ръце. Ще изпратим летателен апарат, за ла те прибере.
Джон Томас извика в отговор:
— Изпратете го, а ние ще го направим на решето. Намират ли ти се камъни, Глупи? — попита той с дрезгав глас.
— Какво? Да, разбира се. Сега ли да почна, Джони?
— Не още. Ще ти кажа кога.
Гласът отгоре млъкна. Не кацна никакъв летателен апарат. Вместо това един стратолет, но не командният, бързо се спусна, докато не стигна на стотина стъпки над боровете, отдалечен и встрани от тях на същото разстояние. Започна бавно да кръжи и едва видимо да стеснява кръга.
В същия миг се чу страхотен трясък, последван от пращене и едно вековно дърво падна като отсечено. Тутакси го последва второ. Като една невидима ръка включеното разчистващо поле на стратолета започна да поваля дърветата и да ги отмества встрани. Около тях бавно се появи противопожарна бразда.