— Е, и какво? Нека си приказва. Думите не могат да ни навредят.
— Тя наистина не спира да приказва. Заповяда командирът на космическия й кораб веднага да издири нейния питомец. Иначе, казва тя, ще остане тук и ще продължи да отглежда Джон Томас Стюартовци…
— Така че командирът ни връчи ултиматум да открием тутакси Джон Томас, иначе…
— Иначе… Това означава ли онова, което си мисля? — бавно изрече Кайку.
— Ще ни видят сметката — направо каза Гринбърг. — Сега, след като се появиха със совалката си, вече не съм сигурен, че не са способни да го направят.
— Трябва да ви е ясно, сър, че командирът е притеснен не по-малко от вас. Но той е длъжен да направи опит и да изпълни желанието на тази хрошия. Сватбата е била запланувана преди повече от две хиляди земни години, те няма да се откажат лесно от нея. Комадирът не може да й позволи да остане, но и не може да я насили да замине. Много е разстроен.
— Всички сме разстроени — каза господин Кайку и извади още две хапчета. — Доктор Фтамъл, искам да предадете нещо на вашите шефове. Моля ви да го предадете точно.
— Разбира се, сър.
— Моля да им предадете, че ултиматумът им е отхвърлен с презрение. Моля…
— Сър! Недейте така…
— Слушайте внимателно. Предайте им думите ми, без да ги смекчавате. Кажете, че сме се помъчили да им помогнем по всички възможни начини и сме успели, а те отговарят на нашата любезност със закани. Кажете също, че поведението им не подхожда на културни хора и че поканата да се присъединят към Обществото на цивилизациите се оттегля. Кажете също, че плюя в лицето им… Намерете някой техен идиом, който да е не по-малко цветист. Кажете също, че свободните хора са готови и да умрат, но не и да позволят да ги тъпчат.
Гринбърг се беше ухилил до уши и стискаше ръце — древният жест, означаващ одобрение. Доктор Фтамъл изглеждаше пребледнял под хитиновата обвивка.
— Сър — каза той, — дълбоко съжалявам, че се обръщате към мен да предам това съобщение.
Усмивката на Кайку беше ледена.
— Предайте го точно. Но преди да го сторите, намерете начин да говорите с хрошията Глупи. Ще можете ли?
— Положително, сър.
— Кажете й, че от престараване командирът на експедицията, изглежда, възнамерява да убие човека Джон Томас Стюарт. Гледайте да й внушите за какво става дума.
Устата на рарджилианеца наподоби широка усмивка.
— Простете, сър, че ви подцених. И двете ви поръчения ще бъдат изпълнени в съответния ред.
— Друго няма.
— Бъдете здрав, сър! — каза рарджилианецът, обърна се към Гринбърг и прехвърли ръката си, хлабаво свързана в ставите, през рамото на Сергей. — Братко, ние успяхме да намерим изход от един заплетен лабиринт. Сега, подпомогнати от вашия духовен баща, ще намерим изход и от новия лабиринт. Прав ли съм?
— Прав сте, докторе.
Фтамъл си тръгна. Кайку каза на Гринбърг:
— Доведи младия Стюарт тук. Доведи го веднага и го направи лично. Хм… доведи и майка му. Той е непълнолетен, нали?
— Да. Шефе, какво сте си наумили? Нали няма да им го предадете? Още повече след такъв чудесен ритник?
— Разбира се, че ще им го предам. Но аз ще поставя условията. Нямам намерение да позволя на тия движещи се билярдни маси да смятат, че могат да ни разиграват. А така ще получим каквото искаме. Е, тръгвай!
— Отивам.
Господин Кайку остана седнал на бюрото. Преглеждаше материалите само с една част от мозъка си, като така даде възможност на своето подсъзнание да проучва въпроса с Глупи. Имаше непреодолимото чувство, че приливът е в разгара си… за хората. И трябваше да прецени как да го използува. Кайку все още бе потънал в тези размисли, когато вратата се отвори и влезе най-почитаемият господин Рой Макклур.
— А, тук ли сте, Хенри? Пригответе се, човече. Очаква се посещението на Бюла Мъргатройд.
— На Бюла коя?
— Бюла Мъргатройд, Известната Бюла Мъргатройд,
— Трябва ли да ми е известна?
— Какво? Човече, изобщо ли не гледате стереовизия?
— Гледам само в краен случай.
Макклур снизходително поклати глава.
— Хенри, много затворено живеете. Заровили сте се в материали, натискате копчетата и нямате понятие какво става по света.
— Възможно е.
— Няма съмнение. Изгубили сте връзка с действителността, човече. Добре, че нямате работа с хора.
Господин Кайку си позволи да се усмихне студено.
— Сигурно е така.
— Ловя се на бас три към едно, че не знаете кой води в световния шампионат.
— В световния шампионат по бейзбол ли? Съжалявам, но през последните години не ми остава време да следя дори състезанията по крикет.