— Не, сър, не смятам. Това е работа на семейството и на училището, а не на правителството. Департаментът е затрупан с толкова задачи, че едва се справя да не рухне всичко, предвид непрекъснато увеличаващите се ксенични проблеми — каза господин Кайку и после добави, сякаш на себе си: — А дори и да се съглася, няма да го направя на закуска с гълпони.
— Хм… Много ограничено мислите, Хенри. Имате чиновнически подход, ако мога така да се изразя. Знаете прекрасно, че ни се отелва волът заради тия хрошии и от други посоки. Обществото за запазване на статуквото е надало вой Глупи да бъде изолиран, лигата за защита на Земята от извънземни също ни напада. Съветът започва да нервничи. Явява се възможност да се настрои общественото мнение против тези умопобъркани, а вие изобщо не желаете да помогнете. Споменатите организации не ви досаждат само защото аз не ги допускам до вас, иначе ще ви направят за посмешище.
— Извинете ме, сър, но и за тях не бива да си губите времето. Несъмнено знаете, че зад всяка от тези налудничави организации стоят парични мотиви. Нека хората, които имат противоположни икономически интереси, се борят с тях — доставчиците, вносителите, учените. Нас ни засягат само междупланетните отношения. Започнат ли да ни безпокоят заради сферите на влияние, трябва да ги оставим на служителите от отдела за връзка с обществеността, това им е работата.
— А аз какво съм, ако не един обкръжен с ореол служител по същите въпроси? — сърдито каза Макклур. — Не си правя никакви илюзии за проклетия си пост.
— Не е вярно, сър. Вие носите главната отговорност, а аз провеждам политиката ви според възможностите си.
— Ами! Вие си имате собствена политика и ме мъчите като товарно добиче, вече започва да ми става ясно.
— Извинете, сър. Вероятно всеки си има своя политика, дори и портиерът. Поне донякъде. Това е неизбежно. Просто се опитвам да си върша работата.
Чу се гласът на личната секретарка на господин Кайку.
— Господин Кайку, при вас ли е господин секретарят? Очаква го госпожа Бюла Мъргатройд.
— Веднага идвам! — обади се Макклур.
Кайку тихо добави:
— Милдред, погрижи се да не скучае гостенката. Ще трябва да почака малко.
— Добре, сър. Хората на секретаря са около нея.
— Хубаво.
Макклур каза на Кайку:
— Няма да има никакво забавяне. Щом не искате, няма да ви насилвам, макар че ме разочаровате. Но не мога да я карам да чака.
— Седнете, господин секретар.
— Моля?
— Седнете, сър. Дори всесилната госпожа Мъргатройд може да почака при определени случаи. Внезапно изникна един важен въпрос. Сигурно ще трябва да го изложите пред Съвета, и то още тази вечер на извънредно заседание.
— Какво? Защо чак сега ми казвате?
— Тъкмо когато влязохте, събирах мислите си, за да ви го обясня. През последните няколко минути се опитах да ви убедя, че Департаментът наистина има по-важни задачи от рекламирането на гълпони.
Секретарят го изгледа втренчено, после се пресегна през бюрото.
— Милдред? Обажда се секретарят. Съобщете на старши капитан Мърти, че ми се налага да се задържа, а той нека положи всички усилия, за да забавлява госпожа Мъргатройд.
— Разбрано, господин секретар.
Макклур се обърна към Кайку:
— А сега, Хенри, престанете да ме поучавате и изплюйте камъчето.
Тогава Кайку докладва подробно за новата хрошианска криза. Макклур го изслуша, без да го прекъсва. Тъкмо когато Кайку свършваше разказа си за отхвърлянето на ултиматума, сигналът на уредбата отново прозвуча.
— Шефе? Обажда се Мърти. Госпожа Мъргатронд има и друга среща.
В отговор Макклур попита:
— По секретната линия ли говориш?
— Разбира се, сър.
— Виж какво, Джак. Ще се появя след няколко минути. Забавлявай я.
— Но…
— Ако е необходимо, и в любов й се обясни. А сега изчезвай! Зает съм.
После Макклур се обърна отново към Кайку и се озъби:
— Хенри, вие пак ме докарахте до задънена улица. Не остава друго, освен да ме водите за носа.
— Мога ли да попитам какво бихте направили на мое място?
— Моля? — Макклур се намръщи. — Ами сигурно щях да кажа същото, което сте казали вие, но с още по-неприличен език. Признавам, че не бих се сетил да отслабя отбраната им чрез Глупи. Умно е намислено!
— Ясно, сър. Понеже това е отхвърляне на официален ултиматум, какви предпазни мерки бихте взели като секретар? Трябва да добавя, че исках да избегна необходимостта Департаментът да препоръча на Съвета обявяването на военно положение за цялата планета.
— Какво говорите, изобщо не бих го направил. Можеше да наредя на Вътрешните сили да обкръжат хрошиите и да взривят кораба им на моя лична отговорност. В крайна сметка, намират се във вътрешната ни отбранителна зона, а сипят заплахи… Просто можеше да се проведе обикновена полицейска акция.