Днес секретарят ни Департамента по космическите въпроси господин Макклур направи изявление, че посетителите от космоса, известни под името хрошии, приземили се на зоналния космодрум, заплашват с война, в случай че не се удовлетвори искането им Федерацията…
Кайку бегло прегледа съобщението до края и видя, че отговорът, който бе дал на хрошиите, е изопачен и се приписва на Макклур, без да се споменава за възможността конфликтът да бъде разрешен по мирен път. Имаше и допълнителен материал, според който командващият въоръжените сили уверява Земята, както и всички планети, членки на Федерацията, че няма какво да се страхуват от някакви нахални чужденци. Един сенатор от Южна Азия настояваше да бъде уведомен за взетите мерки… Кайку прегледа целия вестник освен мнението на лигата „Запазете Земята за хората“ и уводната статия със заглавие „Ние стоим на кръстопът“. Имаше и интервю с госпожа Мъргатройд, но заместник-секретарят не отдели време да се осведоми чия страна е заела Пиджи-Уиджи.
— Гадна каша, нали? — обади се Робинс. — Къде си криеш цигарите?
— Доста разточително са използували хартията — съгласи се Кайку. — В облегалката на креслото за посетители.
— И как ще се оправяме? Намерих се в небрано лозе. Защо никой не ми каза за тези неща?
— Момент — прекъсна го Кайку и се наведе над бюрото. — Отдел „Безопасност“? А, здрасти, О’Нийл! Нареди да изпратят още от специалните полицейски части около кацналия хрошиански кораб.
— Дадено, шефе. Само че защо никой не знае за тези неща?
— Основателен въпрос. Каквато и охрана да си поставил, прати още хора. Не става дума да не избухне бунт, не бива да има дори произшествия. Разположи в тълпата толкова оперативни служители, обучени да разреждат напрежението, колкото успееш да събереш, после вземи на заем и специалисти от други ведомства. Обърни особено внимание на организациите с налудничав уклон… Имам предвид онези, които са настроени ксенофобно. Засега има ли неприятности?
— Още нищо не сме подушили, но не мога да ти го обещая и в бъдеще. Продължавам да си мисля, че някой трябва да обясни…
— Разбира се. Поддържай връзка с мене — приключи разговора Кайку и се обърна към Робинс: — Имаш ли представа как е било разрешено да се появи интервюто?
— Личи ли да съм имал представа? Макклур отиде на протоколната вечеря по случай тристранната конференция, без да има никакви проблеми. Одобри речта си, която му представих, дадох му неговия екземпляр, а останалите връчих на момчетата и им обясних как ще се разиграе действието. Всички бяха доволни. Тая сутрин ставам с усещането, че съм само на деветдесет години, но още преди да си изпия кафето, изпитвам чувството, че вече съм навършил сто и петдесет. Да познаваш някого, дето иска да заеме мястото ми? Мисля да проуча как стои въпросът и оттук нататък да мързелувам по плажовете.
— Хубаво хрумване. Уес, сега ще те въведа в обстановката. Беше решено да не се правят никакви изявления, докато историята не приключи, но сега… — И Кай-ку набързо обрисува последното критично положение с хрошиите.
— Ясно — кимна Робинс. — А шеф номер едно ти е издърпал завивките, докато си спал. Добро другарче.
— Е, преди всичко трябва да се видим с него. Тук ли е?
— Да. Това чаках да чуя от тебе, приятелю. Ще го държиш ли, докато го пердаша, или аз да го държа?
— Както искаш. Хайде да приключваме с тая работа.
Секретарят си беше в кабинета. Пуснаха ги да влязат, а Макклур стана, за да им посочи къде да седнат. След което просто седяха. Робинс чакаше Кайку да заговори пръв, но Кайку мълчеше с безизразно лице, като статуетка, издялана от абанос.
Макклур започна да проявява безпокойство.
— Казвайте какво има, Хенри. Тази сутрин ми е много напрегната. Вече загубих достатъчно време със службата за сигурност.
— Смятах, че ще искате да ни дадете указания, господин секретар.
— За какво?
— Не сте ли в течение на сутрешните вестници, сър?
— Прегледах ги.
— Има промяна в политиката на Департамента. Помощник-секретарят Робинс и аз бихме искали да получим указания за новата политика.
— Каква нова политика?
— По отношение на хрошиите. Или вестниците грешат?
— Какво? А, не, не е точно така. Преувеличават, разбира се. Няма промяна в политиката. Просто съобщих на хората онова, което имат право да знаят.
— Значи хората имат право да знаят — каза Кайку и преплете пръсти. — Ами разбира се. Когато за основа на една власт служи свободната воля на свободни хора, хората винаги имат право да знаят. Един стар чиновник като мене понякога изпуска от вниманието си тази азбучна истина. Благодаря ви, че ми я припомнихте. — За миг Кайку сякаш се замисли за нещо, необятно като космоса, след което добави: — Предполагам, че сега ще трябва да си поправя грешката, като разкажа на хората всичко.