— Моля? Какво имате предвид?
— Ами всичко, от игла до конец, господин секретар. Как поради невежество и незачитане на чуждите права както сега, така и в миналото на Земята е било отвлечено същество от цивилизована раса. Как извънземното същество е оцеляло само благодарение на чистия си късмет. Как вследствие на това сега се оказва, че планетата ни е заплашена от унищожение, и как един високоинтелигентен гражданин от приятелски настроена планета, имам предвид доктор Фтамъл, ни уверява, че хрошимте наистина могат да ни унищожат. Също така ще бъде необходимо да им съобщя, че вчера ни деляха няколко минути от заповедта да се извърши нападение над чуждопланетните посетители, но се поуплашихме и решихме да преговаряме, тъй като нямахме представа каква с военната им мощ по отношение на нашата, и за насока можеше да ни служи само трезвата преценка на доктор Фтамъл. Да, трябва да съобщим на хората всичко това.
Макклур беше отворил широко и очи, и уста.
— За бога, Хенри! Да не искате да предизвикате бунтове?
— Моля? Взех предпазни мерки, за да бъдат предотвратени бунтовете, нали винаги е лесно да се запали ксенофобията, а пък писаното тук — и Кайку посочи вестника — ще разбуни определени духове. Но вие не трябва да се спирате пред нищо. Ние, чиновниците, имаме бащинско отношение, много по-просто е човек да предприеме онова, което му се вижда правилно, и да осведоми хората впоследствие. Все едно за какво става дума: за преговори, за взривяването на един кораб, обикалящ по орбита, за каквото и да е. Господин секретар, вие, разбира се, не сте забравили, че секретариатът, на който сте член, е отговорен не само пред Северноамериканския съюз, дори и не само пред всички народи на Земята, но и пред суверенните държави от Федерацията както на Terra, така и навсякъде другаде, нали?
— Какво значение има това? Ние сме водещата сила.
— А какво разбирате под „ние“? Положително не малката ми родина. Не, това, което си мисля, е, че сега случаят ще бъде решен чрез гласуване в Съвета, и се чудя дали пък не е възможно Съветът да гласува в смисъл да им бъде предаден един маловажен гражданин на Северна Америка, вместо да се подложим на риска да започне междузвездна война! Чудя се за какво ли би гласувала например делегацията от Марс?
Секретарят стана и започна да крачи напред-назад. Кабинетът му беше просторен, много по-голям от кабинета на Кайку. Макклур се спря в далечния край и се загледа втренчено в Кулата на трите планети и Двореца на цивилизациите. Кайку седеше и мълчеше. Уес Робинс се беше отпуснал в едно кресло, протегнал кокалести крака. Режеше ноктите си с джобно ножче — бяха пораснали, събрали чернилка и се нуждаеха от грижи. Изведнъж секретарят се обърна към Кайку:
— Вижте какво, Хенри, вие сте цар да внасяте разкол с помощта на словото, но аз няма да позволя да ме изиграете.
— Да ви изиграя ли, господин секретар?
— Да, да ме изиграете. О, вие го украсихте с обикновените си двусмислени фрази, но и аз не съм от вчера. Прекрасно знаете, че ако съобщим на пресата тези ненужни подробности… глупостите, които доктор… Фатима ли се казваше, все едно, глупостите, с които онова рарждилианско чудовище ви е напълнило главата… Да, при това ме заплашихте, че ще уведомите пресата как съм се разтреперал от страх заради нападението… Бога ми, това си е чиста заплаха… И ако вие им кажете всички тези измислици, в Съвета ще има такъв скандал, че ще се чуе от тук до Плутон! Правителствата сигурно ще изпратят специални указания на делегатите си и коалицията на Terra сигурно ще събере по-малко гласове. Като капак на затрудненията в провеждането на Тристранната конференция това ще доведе до пагубни последствия. Да, това е точната дума: пагубни. — Макклур се спря, за да си поеме дъх. — Е, не се надявайте да ви се размине. Уволнен сте! Разбрахте ли? Уволнен! Ще се погрижа да посоча причина за отстраняването ви или ще ви прехвърля в списъка на пенсионираните, изобщо ще направя всичко според бюрократичните изисквания, но с вас е свършено, и то още сега. Освобождавам ви от посга. Можете да си вървите у дома.
— Така да бъде, господин секретар — каза Кайку с равен тон и тръгна към вратата, за да си иде в кабинета.
В настъпилата тишина се чу как ножчето на Уес Робинс звучно изщрака, когато той го затваряше.
— Почакай, Хенри! — каза той. — Мак…
Господин Макклур се обърна.
— Е? Ти пък какво искаш? И не ме наричай „Мак“, става дума за служебни въпроси. Все още аз съм секретарят тук, както току-що напомних на Кайку.