— Да, все още си секретар. Може би за още два часа!
— Какво? Не говори глупости. Уес, ще ме принудиш и тебе да уволня, ако говориш по такъв начин. Господин Кайку, вие сте свободен.
— Не си тръгвай, Хенри. А ти, Мак, престани да излизаш с тия номера. Не можеш да ме уволниш, преди десет минути си подадох оставката. Мак, наистина ли си пълен тъпак? Спомни си, че те познавам още от времето, когато беше млад и зелен сенатор и умираше да ти отделят четири-пет реда в рубриката със светски клюки. Тогава ми харесваше. Правеше впечатление на човек с кучешки нюх, а такива хора са рядкост в нашия бранш. Сега си готов да ме изриташ, но и аз вече не те харесвам. Кажи ми обаче, в името на доброто минало, защо полагаш такива старания да си прережеш гърлото?
— Какво? Не става въпрос за моето гърло. Не съм човечецът, който да позволи един подчинен да му пререже гърлото. Виждал съм и това да става, но Кайку не е познал.
Робинс бавно поклати глава.
— Мак, решил си да се погубиш с цената на всичко. Не е ли по-добре да отрежеш езика на Хенри, преди вестникарите да са го докопали? Заповядай, можеш да използуваш ножчето ми.
— Какво?! — Макклур се стъписа. Завъртя се кръгом и отсече: — Господин Кайку! Няма да давате изявления пред пресата. Това е заповед!
Робинс откъсна със зъби парче кожичка около един нокът, изплю я и се обади:
— Мак, за бога! Не можеш едновременно и да го уволниш, и да му забраниш да говори!
— Служебната тайна…
— Друг път служебна тайна! Може и да му издействуваш глоба според правилника за служебната тайна, но това ще му попречи ли да говори? Хенри е човек без страхове, без надежди и без илюзии, не можеш го уплаши. Каквото каже на репортерите, ще ти навреди повече, ако си го засекретил, така че по-добре не се опитвай да му запушиш устата.
— Мога ли да задам един въпрос? — попита центърът на циклона.
— Какво? Да чуем, господин Кайку.
— Благодаря, господин секретар. Нямах намерение да уведомявам пресата за по-непристойните страни на този случай. Опитах се просто да докажа чрез reductio ad absurdum10, че правилото да се държи обществеността в течение може… като всяко правило… да навлече беди, ако се следва сляпо. Изпитвах чувството, че сте проявили недискретност, сър. Надявах се да ви предпазя от по-нататъшна недискретност, като същевременно потърсим начини да оправим белята.
Макклур го изгледа изпитателно.
— Сериозно ли говорите, Хенри?
— Винаги говоря сериозно, сър. Така пестя време.
Макклур се обърна към Робинс:
— Виждаш ли, Уес? Напразно разлая кучетата. Хенри е почтен човек, макар да има неща, по които се различаваме. Извинете ме, Хенри, действувах доста прибързано. Честна дума, помислих си, че ме заплашвате. Нека забравим, че говорих за оттеглянето ви от поста, и да се заловим за работа. Нали така?
— Не, сър.
— Какво? Хайде, човече, не бъдете дребнав. Ядосах се, обидих се, сгреших. Поднасям ви извиненията си. В крайна сметка трябва да се погрижим за всеобщото благо.
Робинс неприлично изпръхтя. Господин Кайку кротко отговори:
— Не, господин секретар, няма да стане. След като вече ме уволнихте, няма да бъда в състояние отново да действувам уверено като ваш подчинен. Един дипломат винаги трябва да действува уверено, често увереността е единственото му оръжие.
— Хм… Какво друго мога да кажа, освен че съжалявам? Наистина съжалявам.
— Не се съмнявам, сър. Ще ми позволите ли да направя едно последно и не съвсем официално предложение?
— Ама разбира се, Хенри!
— Подходящият човек, който да движи нещата, докато си подготвите нов екип, е Кампф.
— Да, положително. Щом вие казвате, че ще може да се справи, положително е така. Обаче, Хенри… Ще го вземем само при условие, че не е за постоянно, а междувременно вие размислете. Ще обявим, че сте в отпуска по болест или нещо такова.
— Не — хладно отрече господин Кайку и отново се накани да си тръгва.
Преди да успее да излезе, Робинс подхвърли високо и на двамата:
— Я се успокойте. Още не сме свършили. — И после се обърна към Макклур: — Ти каза, че Хенри е почтен човек, но забрави нещо.
— Моля? Какво? Нищо не съм забравил.
Робинс продължи:
— Хенри никога не би извършил подлост. За разлика от него обаче аз съм отраснал в пандиза и много-много не си поплювам. Имам намерение да събера момчетата и да им кажа всичко. Ще им обясня откъм какво се е вмирисала рибата, кое е камъчето, катурнало колата, и кой е извадил на пазара кирливите ризи.
Господин Макклур каза сърдито:
— Ако дадеш изявления през главата ми, повече няма да получиш място в управата.