— Не ме заплашвай, тикво зелена. Не съм дипломат от кариерата, обикновен служител съм. След като си изпея песента, ще ме назначат да събирам материали за рубриката „Свободната зона надолу с главата“, за да осведомявам читателите какъв е животът на супермените.
Макклур го изгледа втренчено.
— Напълно ти липсва чувство за преданост.
— От твоята уста, Мак, това капе като елей. А ти на кого си предан? Като оставим настрани политическата ти маска?
Господин Кайку кротко се намеси.
— Не си съвсем справедлив, Уес. Секретарят твърдо зае позицията да не жертвуваме младия Стюарт заради стечението на обстоятелствата.
Робинс кимна.
— Дадено, Мак, ще ти признаем тая заслуга. Обаче ти беше готов да пожертвуваш четирийсетте години служба на Хенри, за да си измиеш мръсните ръце. Да не говорим, че се раздрънка, без да се посъветваш с мене, само за да попаднеш на първа страница. Мак, един вестникар не презира нищо повече от това, някой да се бори за сензации. Има нещо порочно и отвратително в безогледния стремеж на човек да си види името в заглавията. Нито мога, нито искам да те променям, затова бъди сигурен, че ще си видиш името в заглавията, и то набрано с най-едрия шрифт. Но ще ти бъде за последен път. Освен ако…
— Освен ако какво?
— Освен ако не залепим счупеното.
— Добре, но как? Виж какво, Уес, готов съм на всичко, стига да е разумно.
— Не се съмнявам, че си готов — намръщи се Робинс. — Има един ясен път: можем да поднесем на тепсия отрязаната глава на Хенри. Можем да го изкараме виновен за вчерашното интервю. Дал ти е лош съвет. Уволнил си го и вече всичко върви по мед и масло.
Господин Кайку кимна.
— Така си го представях и аз. С удоволствие ще ви окажа съдействие, стига да бъде прието предложението ми как да приключи всичко с хрошиите.
— Не потъвай в доволство, Мак! — изръмжа Робинс. — Това е единственото решение, което ще свърши работа, понеже Хенри е предан на нещо по-голямо от собственото му „аз“. Обаче ние ще направим друго.
— Но след като Хенри е съгласен, в интерес на общото дело…
— Задръж топката. На тепсията няма да бъде главата на Хенри, а твоята глава.
Макклур и Робинс кръстосаха погледи. Накрая Макклур каза:
— Ако това е планът ти, Робинс, забрави за него и се махай оттук. Щом си търсиш белята, ще си я намериш. Първият материал, който ще се появи, ще описва как ми се е наложило да уволня и двама ви за нелоялност и некомпетентност.
Робинс заканително се ухили.
— Надявам се да го изиграеш точно по този начин. Ще си отживея. Но не искаш ли да научиш как точно ще се развият нещата?
— Добре… Давай нататък.
— Можеш да го направиш и по лесния, и по трудния начин. Но и в двата случая с тебе е свършено. Не, не се обаждай, остави ме да се изкажа! Спукана ти е работата, Мак! Не претендирам, че имам научни познания в областта на ксенологията, но дори и аз съм в състояние да си представя, че цивилизацията не може да си позволи лукса да търпи подхода ти на провинциален блюстител на закона спрямо деликатните отношения с извънземните раси. Така че с тебе е свършено. Въпросът е само дали ще го направиш по трудния начин, или ще се пожалиш, за да си осигуриш ласкави думи в учебниците по история… — Макклур се вбеси, но не прекъсна Робинс. — Принудиш ли ме да бия барабана, ще се случи едно от двете: или генералният секретар ще хвърли трупа ти на кучетата, или ще реши да те подкрепи, с което ще рискува да не получи вот на доверие от Съвета. А ще стане именно второто. Марсианската общност с радост ще оглави паническото бягство, Венера ще я последва, по-отдалечените колонии и присъединилите се ксенични култури също ще се включат. Накрая повечето нации на Terra ще настоят Северноамериканският съюз да се откаже от въпросния индивид, за да се избегне разпадането на Федерацията. От тебе се иска само да побутнеш първото кубче от кулата. Всичко ще се срути и ще се окажеш погребан най-отдолу. И в избори за кучкар не би спечелил. А лесният начин е следният: ще се оттеглиш от поста, но ние няма да го разгласяваме поне няколко седмици. Хенри, според тебе стигат ли две седмици?
— Повече от достатъчно са — съгласи се замислено Кайку.
— През това време и носа си няма да бършеш, без да имаш разрешение от Хенри. Ще си отваряш устата само ако аз ти позволя. После ще обявиш подаването на оставката си сред почести и слава, като краят на историята с хрошиите ще послужи за венец на кариерата ти. Не е изключено, ако слушкаш, да се намери възможност да получиш начален тласък за някое представително място. Какво ще кажеш, Хенри?
Господин Кайку кимна. Макклур взе да мести поглед от безизразното лице на Кайку към изпълненото с презрение лице на Робинс.