Гринбърг реши да посъкрати увода му.
— Така ли? Помощ ли наричате това, че се опитахте да убиете хрошията, без да изчакате нашето решение?
Драйзър почервеня.
— Направихме грешка. Но тя няма нищо общо с онова, което искам да ви съобщя.
— По-точно?
— Синът на госпожа Стюарт е изчезнал. Тя смята, че момчето може да е при вас.
— Значи госпожа Стюарт бърка. Не зная къде е синът й.
— Истината ли казвате, господин пълномощник?
— Драйзър, няма да ви позволя да ме наричате лъжец!
Полицейският началник упорито продължи.
— Извинете. Но трябва да ви съобщя още нещо. Госпожа Стюарт не е съгласна момчето да напуска града. Полицейските власти я подкрепят сто процента.
— Естествено.
— Не ме подценявайте, господин пълномощник. Вие сте много важен служител, но ако престъпите закона, превръщате се в обикновен гражданин. Четох репортажа във вестника и той не ми се хареса.
— Драйзър, ако установите, че върша нещо противозаконно, не възразявам да изпълните дълга си.
— Ще го сторя, сър. Не се съмнявайте.
Гринбърг прекъсна връзката, понечи да се обади в Департамента, но премисли и се отказа. Ако шефът му имаше нови указания, щеше да му ги изпрати. Кайку мразеше командировани, които тичат да им бърше носа всеки път, когато вятърът леко се засили. Гринбърг трябваше да промени решението на госпожа Стюарт или да се приготви за дълга обсада.
Докато размишляваше, видеофонът отново звънна. Гринбърг вдигна слушалката и видя на екрана лицето на Бети Сорънсън. Тя се усмихна и каза:
— Обажда се госпожица Смит.
— Хм… Как сте, госпожице Смит?
— Благодаря, добре. Но съм много заета. Имам клиент, казва се господин Браун12. Настояват господин Браун да предприеме пътуване. Клиентът ми иска да знае следното: понеже в града, до който ще пътува, той има приятел, в случай, че замине, ще му позволят ли да се види с приятеля си?
Гринбърг трескаво мислеше. Останалите хрошии щяха да стоят плътно около Глупи, като стена. Отиването при тях можеше да представлява опасност за момчето, пък и Гринбърг знаеше, че Кайку няма да е предвидил такова нещо. От друга страна, при нужда полицията можеше да покрие с парализиращо поле целия космодрум, а хрошиите не бяха свръхсъщества.
— Предайте на господин Браун, че ще се види с приятеля си.
— Благодаря ви. Още нещо, господин Джоунс. Може ли пилотът ви да се отбие и да ни вземе?
Гринбърг се поколеба.
— По-добре е господин Браун да замине по частен път. Момент! — И той се порови за разписанието на полетите, обикновено го оставяха в хотелските стаи. — След около час от Стейтпорт излита кораб. Ще успее ли господин Браун?
— О, да. Само че… Има и паричен проблем.
— А, да. Мога ли да ви предложа заем? На вас, а не на господин Браун?
Бети се усмихна щастливо.
— Би било чудесно!
— Имате ли представа как да ви го предам?
Бети имаше представа — предложи да получи парите в закусвалнята „Шоколаден бар“, намираща се срещу Централната гимназия. Няколко минути по-късно Гринбърг чакаше там, като пиеше някаква гадост от мляко и какао. Бети се появи, той й връчи плика и тя си тръгна. Гринбърг постоя, докато престана да понася съдържанието на чашата си, след което се прибра в хотела.
Изчака два часа и се обади на госпожа Стюарт.
— Току-що научих, че синът ви е заминал сам за Голямата свободна зона.
Изтърпя, докато майката на Джони се поуспокои, след което добави:
— Госпожо Стюарт, все още се намирам в Уествил, но се каня да замина за Зоната. Имате ли нещо против да ме придружите? Стратолетът ми е по-бърз от пътническите линии.
След половин час двамата заминаха заедно.
Господин Кайку беше първият, който се срещна с Джон Томас. Можеше да е дядо на момчето, но се отнасяше към него като към равен — благодари му, че е дошло, и му предложи да се подкрепи. Обясни накратко, че Глупи отказва да се върне у дома, ако Джон Томас не го придружи.
— Завръщането на Глупи е много важно за хрошиите. И за нас е важно, но по други причини.
— Искате да кажете, че ако не отида, те ще ни обяват война, така ли? — попита, без да го увърта, Джон Томас. — Поне така пише във вестниците.
Господин Кайку се поколеба само миг.
— Не е изключено. Но аз исках да се посъветвам с вас за друго. Съмнявам се, че хрошиите биха предприели действие, което вашият приятел Глупи не одобрява, а мисля, че Глупи би им се противопоставил, ако става въпрос за нещо, което заплашва живота ви, като например да нападнат планетата Земя.
— О, сигурен съм, стига да го питат. Но кое би ги накарало да го послушат? Да не е от кралско потекло или нещо подобно?