— „Кралско потекло“ подхожда поради липсата на по-точно определение, понеже не са ни ясни обичаите им. Така че желанията на Глупи се смятат за нещо много важно.
Джон Томас изумено поклати глава.
— Колко странно! А аз го въртях на пръста си!
— Във всеки случай молбата ми към вас не е да ни спасите от евентуална война. Мисля си за положителни, а не за отрицателни последствия. Искаме да установим приятелски отношения с тези извънземни. Повиках ви тук, за да разбера какви са вашите желания. Ако успея да уредя въпроса и стане възможно ла заминете с Глупи за тяхната планета на име Хрошиджъд, какъв би бил вашият отговор? Помислете добре, не е нужно да ми отговорите веднага.
Джон Томас се задави от вълнение.
— Няма какво да мисля. Разбира се, че ще замина.
— Не бързайте!
— Не бързам. Глупи има нужда от мене, той не се чувствува добре сред непознати. Пък и да не е така, нали е поискал да замина? Нима смятате, че мога да го подведа?
— Не. Но това е важно решение. Ще се отдалечите почти на хиляда светлинни години от Земята.
Джон Томас сви рамене.
— Прадядо ми е ходил там. Защо да не отида и аз?
— Хм… Вярно. Непрекъснато забравям за произхода ви. Не ви ли интересува обаче какви други човешки същества ще заминат заедно с вас? И дали изобщо ще има такива?
— Моля? — Едва сега Джон Томас се замисли, но бързо каза: — Е, тези подробности винаги се уреждат. Не е моя работа.
— Наистина ще се уредят — увери го господин Кайку и се изправи. — Благодаря ви, че дойдохте.
— Няма защо, сър… А… кога ще мога да се видя с Глупи?
Господин Кайку присви устни.
— Няма да стане веднага. Първо трябва да подготвя още някои неща. Междувременно ще се позабавлявате. Наредил съм на един служител да ви разведе из града и да плаща разноските ви. Човекът ще изпълнява и ролята на телохранител.
— На телохранител ли? Това пък защо? Не съм дете!
— Вярно. Но и да няма други нужди, поне ще ви пази от репортерите, защото не искам да говорите пред тях. Ако нямате нищо против. Не е в моята власт да ви го забраня.
— Разбира се, господин Кайку. Стига това да е от полза.
— Ще бъде от полза.
Господин Кайку прие Джон Томас в кабинета си, но майка му, госпожа Стюарт, прие в пищно подредена зала без заседателна маса — място, специално проектирано от вещи психолози с цел да се направи впечатление на посетителя. Въпреки това заместник-секретарят знаеше, че му предстоят неприятни мигове.
Позабави напора на гостенката с чай и любезности, насочи разговора към маловажни неща.
— Толкова мило от ваша страна, че дойдохте, мадам. Със захар ли пиете чая? А лимон искате ли?
— Благодаря, пия го без захар и без лимон. Господин Кайку, най-напред искам да си изясня…
— Опитайте пастичките. Добре ли се погрижи за вас господин Гринбърг?
— Моля? О, да. Настани ме в хубав малък апартамент с изглед към Райската градина. Но, господин Кайку…
— Съжалявам, че се наложи вие да дойдете тук, не можех да се откъсна от работата си. Нали ви е ясно? — И той безпомощно разпери ръце. — Има моменти, когато не мога да напускам Зоната.
— Това се предполага, разбира се. А сега…
— Ценим високо отзивчивостта ви. Можете да останете като наш официален гост колкото сметнете за необходимо. Сгрува си да се разгледа градът, дори ако човек често го е посещавал, както несъмнено сте правили и вие. Казват също, че има чудесна вьзможност за пазаруване.
— Всъщност аз идвам тук за първи път. И някои магазини наистина ми се виждат любопитни.
— Значи ще ви бъде приятно, скъпа госпожо. Мисля, че няма причини да не се смесват работата и удоволствието. Което навежда на мисълта за общата ни работа. Разговарях със сина ви.
— Господин Кайку…
— Потърпете, ще бъда кратък. Готвим се да изпратим на хрошианската планета една голяма мисия от културни и научни работници. Искам да изпратя и вашия син като специален помощник. Той даде съгласието си — каза Кайку и спря, за да изчака избухването.
— Немислимо! И дума да не става! Защо, госпожо Стюарт?
— Господин Кайку, що за безсърдечен звяр сте вие? Зная какво искате всъщност! Намислили сте да предадете на тези чудовища моя син, моя единствен син, за да бъде заложник. Нечувано!
Кайку поклати глава.
— Мадам, подвел ви е нелепият журналистически материал. Четохте ли продължението? Речта на секретаря пред Съвета?
— Не, обаче…
— Ще ви осигуря един екземпляр. Там се обяснява как въпросната глупост е била напечатана. Потвърждава се също и древната политика на Федерацията: „Всички за един“, дори ако се наложи да се опълчим срещу цялата Галактика. В случая вашият син е въпросният „един“, зад чийто гръб стоят толкова много планети. Но положението не е такова, вашият син ще замине с мирна мисия на една приятелска планета. Ще помогне в изграждането на културен мост между две цивилизовани, макар и много различни раси.