— Хм! Във вестника пише, че тези хрошии са настояли да им предадете сина ми. Обяснете ми това, ако можете!
— Затруднения при превода. Попитаха за вашия син поименно, но е бил проявен интерес само от страна на онази хрошия, която от години живее с вашето семейство, от страна на Глупи, защото Глупи е дълбоко привързан към вашия син. Приятелството между двамата, което надхвърля границите на външния вид, произхода, месторождението и умственото развитие, е голямо щастие, каквото рядко се е случвало с хората от нашата раса, откакто е било открито, че не сме единствените творения на Създателя. Това невероятно обстоятелство ще ни позволи да се прехвърлим с един скок отвъд пропастта на неразбирателството, която обикновенно се преминава след дълги, мъчителни години и трагични грешки. — Господин Кайку спря за миг. — Човек се изкушава да си мисли за двамата като за деца на съдбата.
Госпожа Стюарт презрително изпръхтя.
— Съдба ли? Дрън-дрън!
— Можете ли да бъдете сигурна, мадам?
— Мога да бъда сигурна в следното: синът ми няма да замине за обратната страна на нищото. След седмица ще започне да учи в колеж. Там му е мястото.
— За образоването му ли се безпокоите, мадам?
— Какво? Ами да, разбира се. Искам да получи добро образование. Баща му завеща пари под попечителство, искам да изпълня желанието му.
— Мога да ви спестя тревогите. Освен че там ще има посолство, изпращаме и културна, научна, икономическа и търговска мисия, както и множество специалисти, до един големи умове. Няма колеж, който би могъл да назначи за преподаватели толкова таланти накуп, дори и най-реномираните учебни заведения не биха могли да им съперничат. Вашият син ще получи не откъслечно, а системно обучение. Ако защити научна степен, ще му бъде присъдена от… от Института по космическите науки — каза с усмивка Кайку. — Това не ви ли харесва?
— Ами! За пръв път в живота си чувам за такава глупава организация. При това този институт не е колеж!
— Но може да присъжда научни степени. А ако не може, ще внесем изменение в правилника му. Но научните степени не са важни, госпожо. Важното е, че синът ви ще получи образование, което няма равно на себе си. Разбрах, че иска да изучава ксенология. Е, не само че преподавателите ще бъдат възможно най-добрите, но той ще живее в опитна ксенологична лаборатория сред предмета на изучаването и ще взема участие в изследванията. Не знаем много за хрошиите, така че вашият син ще работи на един преден пост на науката.
— Той няма да учи ксенология!
— Така ли? Но нали е казал на господин Гринбърг, че това е намерението му?
— О, той наистина говори за това глупаво хрумване, но аз съвсем не мисля да му отстъпя. Ще завърши нещо солидно, да речем, право.
Веждите на господин Кайку се вдигнаха от учудване.
— Какво говорите, госпожо Стюарт? — умолително каза той. — Само това не. Аз съм завършил право. Накрая синът ви може да се окаже на моето място.
Госпожа Стюарт го стрелна с поглед. Той продължи:
— Ще споделите ли с мене защо сте намислили да му пречите?
— Но аз няма да… Не, не виждам причини да му преча. Господин Кайку, този разговор е безполезен…
— Надявам се, че грешите, мадам. Мога ли да ви разкажа една история? — попита Кайку, реши, че тя е съгласна, и продължи: — Ние и хрошиите съвсем не си приличаме. Онова, което е общоприето за нас, за тях не е, и обратното. Свързва ни единствено фактът, че и двете раси са интелигентни. Не ни изглеждаха приятелски настроени и до такава степен липсваха допирни точки, че щях да изгубя надежда, но нещо ме спря. Можете ли да отгатнете какво е то?
— Моля? Не, не мога.
— Спряха ме вашият син и Глупи. Те са доказателство, че има потенциални възможности за общуване и трябва само да ги открием. Но да се върнем на темата. Преди повече от сто години една невръстна хрошия се сприятелила с човек от друга планета и заминала с него. Известна ви е нашата част от историята, но ми позволете да ви разкажа тяхната част така, както я научих с помощта на преводача и на нашите ксенолози. Невръстната хрошия имала важно значение в живота им, затова им било крайно необходимо да я върнат у дома. Техният вид се е развил по модели, различни от нашите. В генетичната им схема се смесват шест отделни, ясно изразени подвида и ще мине доста време, преди да си изясним същността й. Невръстната хрошия изпълнява определена роля, развитието й било запланувано преди повече от две хилядолетия, някъде около началото на новата ера на Земята. При това ролята й била необходима брънка във веригата на един по-голям план за оформянето на расата, върху което отдавна се били съсредоточили, както научих, отпреди трийсет и осем хиляди години. Побира ли го умът ви, госпожо Стюарт? Аз се затруднявам да го възприема. Планът им е бил съставен още когато започнали враждите между кроманьонците и неандерталците за надмощие на Земята. Но може би аз се затруднявам поради факта, че от всички раси, които сме открили, хората имат най-кратък живот… Какво бихме направили, ако едно човешко дете изчезне за повече от век? Няма нужда да обсъждаме този въпрос, нищо не би наподобило направеното от хрошиите. Те не се безпокоили особено за положението на „детето“, не си помислили, че може да е умряло… Просто приели, че се намира другаде. Хрошиите не умират лесно, при тях е непозната дори гладната смърт. Хм… Може би сте чували за едни плоски червеи, за така наречените Euplanaria?