— Това ли прави момчетата мъже?
— По-добър критерий не ми е известен — каза Кайку и продължи: — Наричам помощниците си „момчета“, понеже съм стар човек. Вие смятате сина си за дете, понеже в сравнение с него сте стара жена. Простете ми, но представата, че момчето става мъж на определен рожден ден, е чиста юридическа измислица. Синът ви е мъж и вие нямате морално право да го държите в положение на дете.
— Как можете да говорите толкова злобно! Това не е вярно. Аз просто се опитвам да му помогна и да го насоча,
Господин Кайку мрачно се усмихна.
— Мадам, най-често срещаният недостатък сред хората от нашата раса е, че сме способни да изтъкваме разумни доводи за оправдание и на най-себични цели. Повтарям: нямате право да го вкарвате в своя калъп!
— Имам повече право от вас! Аз съм му майка!
— Дали „родител“ и „собственик“ означава едно и също нещо? Както и да е, схващанията ни са диаметрално противоположни. Вие се опитвате да попречите на намеренията му, аз се мъча да му помогна, за да ги осъществи!
— От най-долни подбуди!
— И моите, и вашите подбуди са без значение. Както вече казахте, няма полза да говорим повече. Съжалявам.
— Няма да позволя! Той е непълнолетен, имам това право!
— Правото ви има граници, мадам. Синът ви може да се разведе с вас.
Госпожа Стюарт зяпна.
— Няма да го стори! Та аз съм му майка!
— Може би. Но съдилищата, разглеждащи детски искове, отдавна имат донякъде установени възгледи за деспотизма на родителската власт. Въпросът за насилието, упражнявано при избора на професия, обикновено се решава недвусмислено. Госпожо Стюард, по-добре е с достойнство да приемете неизбежното. Не отивайте твърде далече в позицията си, иначе ще загубите сина си завинаги. Момчето ви ще замине.
ГЛАВА XV
НЕДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ
Когато Кайку се върна в кабинета си, стомахът му направо се бунтуваше, но той не отдели време да се погрижи за него. Вместо това се наведе над уредбата и каза:
— Сергей, ела веднага.
Гринбърг влезе и остави две ленти със звукозапис.
— Радвам се, че ще се отърва от тях. Пфу!
— Моля те, изтрий ги и забрави, че си ги чул.
— С удоволствие — каза Гринбърг и пъхна лентите в една малка ниша. — По дяволите, шефе, не можеше ли да му дадете успокоително?
— За съжаление, не.
— Уес Робинс се е държал доста грубо. Чувствувах се като че надничам през чужд прозорец. Защо искахте да чуя записите? Не ми се налага да се занимавам с тая мръсотия. Или греша?
— Не. Но някой ден ще ти е нужно да знаеш какво се прави в такива случаи.
— Хм… Шефе, имахте ли изобщо намерение да се оттеглите, когато ви е уволнил?
— Не задавай глупави въпроси.
— Извинете. А докъде докарахте тежкия случай?
— Няма да го пусне.
— Ами сега?
— Сега пък той ще замине.
— Тя ще нададе страшен вой в пресата.
— Така е — съгласи се Кайку, наведе се над микрофона и каза: — Уес?
— Господин Робинс придружава секретаря на погребението на венерианския министър на външните работи — отговори женски глас.
— А, вярно. Помолете го да се отбие при мене, като се върне.
— Добре, господин Кайку.
— Благодаря ви. Шизуко.
Заместник-секретарят се обърна към Гринбърг:
— Сергей, от изпълняващ длъжността дипломатически служител първи ранг ти беше преназначен за титуляр още при възлагането на задачата с Глупи.
— Така ли?
— Да. Заповедта, разбира се, се е забавила някъде. А сега получаваш ново повишение и ставаш главен дипломатически служител. Ще задържа три месеца заповедта за постоянното ти назначение, докато някои носове спрат да се пъхат където не трябва.
Лицето на Гринбърг беше безизразно.
— Много мило — каза той. — Но защо? Защото си мия редовно зъбите? Или защото често си лъскам дипломатическото куфарче?
— Заминаваш за Хрошиджъд като глава на мисията, без заместници. Господин Макклур ще бъде посланик, но се съмнявам, че ще научи хрошиански, поради което товарът на общуването с хрошиите ще легне на твоите плещи. Така че веднага ще трябва да придобиеш елементарни познания по езика, за да си вършиш работата. Нали разбираш?
Гринбърг си преведе думите му в следния смисъл: Макклур ще трябва да води разговори чрез него и така ще могат да го контролират.
— Разбирам, но какво ще стане с доктор Фтамъл? Сигурно посланикът ще предпочете да ползва за преводач него, а не мене — каза замислено Гринбърг, като добави наум: „Шефе, не съм заслужил такъв номер. Макклур може да ме заобикаля чрез Фтамъл и аз ще се окажа безпомощен на деветстотин светлинни години от Земята.“