— Съжалявам, но няма да мога да се лиша от Фтамъл — отговори Кайку — Ще го задържа като преводач към хрошианската мисия, която ще остане след заминаването на кораба им. Той прие предложението ми.
Гринбърг се намръщи.
— Тогава ще го накарам наистина да изцеди мозъка си. Вече понаучих малко хрошиански. Такъв език, че гърлото ти се раздира. Но кога се съгласиха хрошиите на това? Да не съм проспал нещо? Или е станало, докато бях в Уествил?
— Не са се съгласили, но ще го сторят.
— Възхищавам се на увереността ви, шефе. Хрошиите ми изглеждат инати като госпожа Стюарт. А, добре, че стана дума. Докато се препирахте с нея, Фтамъл ми се обади. Каза, че хрошиите твърдо настояват за младия Стюарт. Сега, след като знаете, че той ще замине, няма ли да ги поуспокоим? Фтамъл доста се е изнервил. Твърди, че единственото, което ги спира да не ни дадат урок, е, че това ще бъде неприятно за стария ни приятел Глупи.
— Не, няма да им казваме — противопостави се Кайку. — И Фтамъл ще държим в неведение, искам да бъде нащрек.
Гринбърг едва сдържа усмивката си.
— Шефе — бавно започна той, — не си ли търсим белята? Или… Да не би да имате чувството, че не са от тежката категория, за която се представят? Ако се стигне до борба за шампион, мислите ли, че ще спечелим?
— Силно се съмнявам. Но младият Стюарт е големият ми коз.
— Дано. Далеч съм от мисълта да цитирам… знаете кого, но ако рискът е толкова голям, не сме ли длъжни да уведомим хората?
— Длъжни сме. Но не можем да го направим.
— Как така?
Господин Кайку се намръщи.
— Сергей — бавно започна той, — нашето общество е в криза още откакто първата ракета е стигнала до Луната. В продължение на три века учени, инженери и изследователи непрекъснато са навлизали в нови области, при нови опасности и нови положения. Всеки път на политическите управници се е налагало да носят вода от девет кладенци, за да успокоят духовете — като жонгльори, които подхвърлят повече неща, отколкото могат да хванат. Това е неизбежно. Пък и все пак сме успели да запазим изборната форма на републиканска власт и да упражняваме демократични принципи. Можем да се гордеем с постигнатото. Но демокрацията ни не може да бъде пълна. Според мене нашият дълг е да не допускаме разногласия в обществото, докато то не се приспособи към странния и ужасяващ вселенски свят. Би било приятно да обсъждаме всеки проблем, да гласуваме, а после да отхвърляме дадено предложение, понеже преценката на мнозинството се е оказала погрешна. Но обикновено нещата не стоят толкова просто. Много по-често приличаме на пилоти, чийто космически кораб е в бедствено положение и въпросът е на живот и смърт. Дали пилотът е длъжен да гадае заедно с пътниците, или задачата му е да използува уменията и опита си, за да ги спаси от опасността и да ги заведе у дома?
— Думите ви звучат убедително, шефе. Чудя се обаче доколко сте прав…
— И аз се чудя — каза господин Кайку и продължи: — Имах намерението утре сутринта да проведа конференция с хрошиите.
— Добре. Ще уведомя Фтамъл. Така поне ще прекарат спокойно нощта.
— Но понеже са нетърпеливи, ще отложим срещата за вдругиден, за да засилим нетърпението им. — Кайку спря и за миг се замисли, после добави: — Кажи на Фтамъл да им предаде следното: нашите обичаи изискват страната, която желае да преговаря, най-напред да изпрати подаръци. Да им обясни също, че колкото по-сериозен е обсъжданият въпрос, толкова по-щедри трябва да са подаръците. Лошият подарък би предрешил изхода на молбата им.
Гринбърг се намръщи.
— Имате предвид някаква измама, но аз не се досещам. Фтамъл знае, че нашите обичаи не го изискват.
— Можеш ли да му внушиш, че това е обичай, на който не е попадал? Или пък да му довериш истината? Според мене той се колебае. Предан е на клиентите си, но симпатизира на нас.
— По-добре да не правя опит да го заблуждавам. Но да се накара един рарджилианец да лъже, когато е нает да превежда… Съмнявам се дали ще може да го направи.
— Тогава го представи така, все едно че не е лъжа. Кажи му, че обичаят е много древен, което си е истина, че прибягваме до него само в достатъчно важни случаи, какъвто е сегашният. Остави го сам да прецени и му обясни каква цел преследваме, за да бъде преводът му добронамерен.
— Така може. Но защо, шефе? Само за да си придадем тежест ли?
— Позна. Позицията ни в преговорите е слаба, задължително е ние да сме първите, които поставят условия. Надеждата ми е, че символът на просителя, носещ дарове, е универсален. Поне досега не сме се сблъсквали с противното.
— Ами ако хрошиите откажат да ни донесат съкровища?
— Ще седим и ще чакаме, докато променят решението си — каза Кайку и добави: — Започвай да набелязваш екипа си. Утре искам да видя списъка на хората.