Гринбърг докосна лакътя му.
— И тук са сложили оръжия — прошепна той. — Виждате ли онова там, отзад?
Господин Кайку отговори:
— Предполага се да не знаем, че това е оръжие. Ще приемем, че са донесли апаратура, за да запишат конференцията.
Край предния пост на хрошиите стоеше и доктор Фтамъл и заместник-секретарят се обърна към него:
— Обяснете им какво представлява нашият генерален секретар. Кажете, че е начело на седемнайсет силни планети.
Рарджилианецът се поколеба.
— А какво да кажа за президента на вашия Съвет?
— В дадения случай генералният секретар ще изпълни и двете функции.
— Много добре, приятелю.
Рарджилианецът заговори с писклив глас, който напомняше на Кайку скимтене на кученца. Хрошията му отговори кротко в същия регистър и изведнъж Кайку усети, че го е напуснала онази боязън, която изпита под втренчения поглед на чуждоземеца. Не беше възможно човек да изпитва страхопочитание пред същество с глас на самотно кутре. И все пак Кайку си припомни, че звученето на речта не е пречка на нея да се дават смъртоносни заповеди.
Фтамъл заговори отново.
— Тук, редом с мен, се намира господин… (Последва дълъг цвъртеж на непознатия език), който е командир на кораба и експедицията. Тя… Не, по-добре да е „той“. Той е потомствен маршал и… — Рарджилианецът се засуети. — Вие нямате такъв ранг. Може би най-близкото е сенешал13.
Гринбърг изведнъж се обади:
— Не може ли да го замените с „шеф“, докторе?
— Подходящо предложение. Да, това е техният шеф. Нейната… Неговото социално положение не е най-високото, но на практика разполага с неограничена власт.
Кайку попита:
— Толкова ли е голяма властта му, че да е упълномощен да води преговори?
— О, да, естествено!
— Тогава да продължим нататък — каза Кайку, обърна се към актьора и му кимна. После се наведе над масата до него и прошепна, като използуваше заглушителя: — Записвате ли?
Отговори глас, който прозвуча само в ушите му:
— Да, сър. За миг картината се изгуби, но сега всичко е наред.
— А слушат ли генералният секретар и главнокомандващият?
— Сигурно слушат, сър. Кабинетите им са включени.
— Много добре — каза Кайку и започна да следи речта на генералния секретар.
Речта беше кратка, но актьорът я произнесе с голямо достойнство, като поспираше, за да успява Фтамъл да превежда. Генералният секретар приветствува хрошиите с пристигането им на Земята и ги увери в радостта на хората от Федерацията, че извънземните най-после са намерили изгубеното си отроче. После добави, че това щастливо събитие би трябвало да стане причина хрошиите да заемат своето законно място в Общността на цивилизациите.
Актьорът седна и тутакси задряма — научил се беше да използува всеки миг. Очите му си останаха отворени, а на лицето му бяха изписани любезност и достойнство. Този дубльор можеше да стои в позата на римски император часове наред, без изобщо да забелязва парада, церемонията или каквото и да е, изискващо присъствието му.
Господин Макклур каза няколко думи в подкрепа на генералния секретар и добави, че Федерацията вече е готова да обсъди всеки въпрос от общ интерес за Федерацията и за славните хрошии.
Гринбърг са наведе към Кайку и прошепна:
— Дали да не ръкопляскаме, шефе? Някой трябва да ръкопляска, а хрошиите не знаят как се прави.
— Я млъквай! — незлобливо му отвърна Кайку и попита: — Доктор Фтамъл, дали командирът ще държи официална реч?
— Мисля, че не.
Фтамъл заговори на главната хрошия, след което добави:
— Отговорът по-скоро ще бъде сериозно изказване върху двете речи, отколкото официално приветствие. Той заяви, че хрошиите нямат нужда от други… от по-низши същества, и предложи да се пристъпи направо към въпроса, без да се губи повече време с… глупости.
— Ако е вярно, че хрошиите нямат нужда от други народи, моля ви да го попитате защо трябваше да идват на Земята и защо ни изпратиха подаръци.
— Но нали вие настояхте за това, приятелю? — изуми се доктор Фтамъл.
— Благодаря, докторе, но вашето мнение не ми е необходимо. Накарайте го да отговори. И ви моля да не го насочвате.
— Ще се опитам.
Фтамъл размени няколко изречения с хрошианския командир, като и двамата високо скимтяха, след което се обърна към Кайку: