— С неудоволствие ще предам думите ви — със сериозен глас каза Фтамъл и излезе.
Върна се бързо.
— Съгласни са с условията ви.
— Чудесно. Ела, Сергей. Господин Макклур, няма нужда да се появявате, освен ако не държите — каза Кайку и отиде в залата, последван от Гринбърг и Фтамъл.
Стори му се, че хрошианският „шеф“ е още по-зъл от преди. Но подробностите бяха точно уговорени: мисиите да се състоят от еднакъв брой хора и хрошии, да се освободи място на хрошианския кораб и една от присъствуващите на конференцията хрошии да стане посланик във Федерацията. Фтамъл увери Кайку, че избраната хрошия всъщност стои само с един ранг по-ниско от командира.
И тогава хрошианският командир каза, че е време да му предадат Джон Томас Стюарт. Фтамъл разтревожено добави:
— Вярвам, че сте уредили въпроса, приятелю. Не ми харесва тенорната нотка в гласа му. Нещо много лесно се съгласиха.
С чувство на задоволство, което беше като балсам за болния му стомах, Кайку отговори:
— Няма никакви пречки. Младият Стюарт иска да замине, още повече че получихме обещание за цивилизовани отношения. Моля ви само да се уверите, че те са разбрали добре: момчето заминава като свободно същество, а не като роб или питомец. Хрошиите трябва да гарантират запазването на това положение, както и условието да връщат Джон Томас тук със свой кораб винаги, когато пожелае.
Фтамъл преведе. След малко съобщи отговора:
— Всичко беше прието добре с изключение на нещо, което бих определил като дребна подробност. Младият Стюарт ще бъде член на семейството на хрошията Глупи. Естествено (тук превеждам особено внимателно!) въпросът за завръщането на момчето, ако това се случи някога, ще зависи лично от хрошията Глупи. Ако той й омръзне и тя пожелае да го изпрати у дома, ще му бъде предоставен кораб.
— Не.
— Какво „не“, сър?
— Просто „не“! Въпросът с младия Стюарт е приключен.
Фтамъл отново се обърна към клиентите си и след малко каза:
— Те твърдят, че договорът още не е подписан.
— Известно ми е. Но договорите не се подписват от… Имат ли хрошиите дума за „слуга“?
— Имат думи и за по-низши, и за по-висши слуги.
— Използувайте думата за най-долния вид. Кажете им, че договорът няма да се подпише, защото слугите нямат такива пълномощия. Кажете им да си тръгват, и то по-бързо.
Фтамъл тъжно изгледа Кайку.
— Възхищавам ви се, приятелю, но не ви завиждам.
След това се обърна към командира на експедицията и известно време скимтя.
Хрошията широко отвори уста, погледна Кайку и изквича като ритнато кученце. Фтамъл подскочи и се отдръпна.
— Много лоша ругатня, непреводима е…
Чудовището продължи да издава звуци. Фтамъл правеше отчаяни опити да превежда: „Презрение… низше същество… бих те изял с радост… бих открил прадедите ти, за да изям и тях… отвратителната ви раса трябва да получи урок по държание… крадци на деца… похитители…“, докато накрая спря, обзет от силна възбуда. Хрошията тежко се понесе към подиума и се вдигна на задни крака, докато главата й не се изравни с главата на Кайку. Гринбърг плъзна ръка под плота и напипа копчето, което при натискане щеше да покрие с парализиращо поле по-ниската част на залата. Инсталацията съществуваше отпреди срещата — и друг път на това място бяха ставали бъркотии.
Господин Кайку обаче седеше като истукан. Двамата се гледаха: тромавото космическо създание и дребният позастаряващ човечец. Никой в огромната зала не смееше да помръдне или да проговори.
После някъде изотзад в залата се разнесе скимтене, сякаш се беше разсипала цяла кошница с кученца. Хрошианският командир се обърна така бързо, че подът се разтресе, и изпищя нещо на подчинените си. Отговориха му и той изскимтя някаква рязка заповед. И дванайсетте хрошии се скупчиха пред изхода, като се движеха с невероятна за туловищата си скорост.
Кайку стана и се загледа подире им. Гринбърг го дръпна за ръката.
— Шефе! Главнокомандващият се опитва да се свърже с вас!
Кайку се дръпна.
— Кажи му да не прави нищо прибързано. Извънредно важно е да не избързва. Чака ли пилотът ни?
ГЛАВА ХVI
„ИЗВИНЯВАЙТЕ, ЧЕ ОБЪРКАХМЕ НЕЩАТА!“
Джон Томас Стюарт XI искаше да присъствува на конференцията. Наложи се да му откажат недвусмислено, за да не се появи. Момчето се намираше в хотел „Юнивърсъл“, настанено в апартамент заедно с майка си, и играеше на дама със своя телохранител, когато се появи Бети Сорънсън заедно с госпожица Холц. Майра Холц беше оперативен служител в отдел „Сигурност“ на Космическия департамент, но криеше професията си на полицай зад приятна фасада. Указанието, което й даде господин Кайку относно Бети, беше: „Отваряй си очите на четири! Момичето много обича силните преживявания!“