— Не само храната, млади човече — отвърна доктор Сноу. — Самият живот е прекрасен! Има вкус, какъвто световете на Плана не са сънували!
Бойси се усмихна — снизходително и колкото може по-дружелюбно.
— Може би сте прав. Моля да ме извините, но аз не съм виждал други светове, освен тези на Плана.
Бащата на Карла доволно кимна:
— Естествено. И ние не бяхме виждали, преди да се доберем тук. Не броя Карла и връстниците й, които са родени във Фрийхевън. Те са свободни от рождението си.
— Не мога да разбера как работи системата ви? — Бойси вмъкна недоверчива нотка в гласа си. — Кой ви дава указания?
— Никой! Това е свободата! Не желаехме да живеем с нашийниците на Машината, затова избягахме. Работим заедно и както виждаш, добре се справяме. Щастие и просперитет! Започнахме от нулата и построихме нашия свят от газ и енергия, като фузоритите. Спомням си, когато долетяхме с Хари Хиксън — докторът внезапно млъкна, хвърли мрачен поглед към Ган и си потри брадата.
— И? Вие и Хиксън…
— Други времена бяха — кратко завърши Сноу. — Млади човече, все още ли мислите, че ще повярваме на вашата история? Аз сам погребах Хари.
— Сър — внимателно отговори Бойси, стараейки се да отклони взривоопасната тема. — Нищо не знам, но всичко, което ви разказах, е истина. Човекът, който изпрати сигнала, се представи като Хари Хиксън и аз нямах причини да не му вярвам.
Сноу се намръщи, кимна и повече нищо не каза. Но Бойси забеляза, че си изгуби апетита.
Реши засега да не мисли за Хиксън. Вълнуваше го нещо много по-важно. Мечтаеше за наградата, която ще получи от Машината, когато избяга с помощта на рифоплъх — Карла го научи да се оправя с тези животни — и ще занесе на Земята информацията за Фрийхевън. Две хиляди елитни кандидати за Банките за органи!
Излезе навън заедно с Карла. По нейно настояване бяха взели и питомното пироподче на Хиксън, което сега съскаше и се мяташе в мрежата си.
Бойси хвана ръката на момичето и погледна към далечния маяк, обозначаващ центъра на Фрийхевън.
— Обеща да ме повозиш на пространственик — напомни й той с усмивка. — Щом ще ставам местен жител, по-добре отсега да се науча как да ги управлявам.
Тя го погледна замислено и също се усмихна. На фона на златисторусата й коса очите й изглеждаха яркосини.
— Защо не? Но няма да напускаме атмосферата. Не може всичко наведнъж.
— Мислех, че пространствениците носят въздуха със себе си.
Тя кимна, но остана непреклонна.
— Няма да напускаме атмосферата. Може да ни нападнат пироподи.
— Тук? Толкова близо до Фрийхевън?
— Ами… — нерешително започна Карла, но не успя да довърши. Над главите им се появи син пламък.
И двамата се обърнаха. Кацаше кораб, пуснал в действие всичките си спирачни двигатели. Някой явно бързаше. След няколко секунди корабът вече стоеше върху мъхнатата поляна пред клиниката на доктор Сноу. Люкът се отвори и оттам изскочи човек. Като видя Бойси и Карла, махна с ръка да се притекат на помощ и се обърна. От вътре вече изнасяха нещо.
— Ще извикам баща ми — каза момичето. — Бойси, помогни им.
Ган бързаше към ракетата, но нямаше особена нужда от него. Двама от екипажа изнесоха носилка, върху която лежеше завит с бял плат човек. При слабото притегляне на рифа лесно се справяха с товара си. Въпреки това Бойси хвана една дръжка.
— Някой се е разболял — обади се единият от носачите. — Не го познавам, намерих го в обора на пространствениците. Беше в безсъзнание. Помислих си, че може ад е нещо опасно.
Ган кимна. Болният бълнуваше.
В този момент Бойси едва не изпусна дръжката, въпреки слабата гравитация.
Човекът в носилката беше мокър от пот, погледът му блуждаеше, бълнуваше и се мяташе, но Ган го позна.
Това беше машинен полковник Мохамед Зафар.
Бойси осъзна, че са му необходими всички знания и навици, придобити в шпионската школа на Плутон. За него Зафар не беше само опасно болен човек, а носеше със себе си заплахата от пълен провал. Сигурно знае, че Ган не е обикновен оператор на лазерни устройства.
Страхуваше се, че полковникът може всеки момент да се събуди и да го познае. Въпреки всичко Бойси беше войник на Плана и затова бе задължен да използва всяка възможност, за да узнае колкото може повече за Мохамед Зафар и антиплановия заговор.