— Не, сър, но…
— Оператор-майор Бойси Ган, вие ли сте Звездната Рожба?
— О, не! — искрено се възмути Ган. — Аз…
— Оператор-майор Бойси Ган, известна ли ви е съдбата на „Общност“?
— На какво? — Бойси вече изгуби всякаква надежда. — Генерале, никога не съм чувал… Какво е това? Общност? Не разбирам за какво говорите.
С честотата на лазерен локатор генералът изстреля:
— „Общност“ замина в пространството преди четиридесет години. Оттогава няма данни какво е станало с нея. Какво знаете за този случай?
— Нищо, сър. Тогава дори не съм бил роден!
За миг маската сякаш оживя, превърна се в нормално, малко разсеяно лице. Уийлър замислено произнесе:
— Да, така е, но…
Маската на лицето му се върна. Той се подпря на бюрото, наведе се напред и присви очи, сякаш се целеше в човека срещу него.
— Вие благонадежден член на Плана ли сте? — тихо попита той.
— Да, сър!
Генералът кимна.
— Да се надяваме, че е така. За вас самият би било по-добре, ако е така. Сега ще ви кажа нещо, което няма да можете да разкажете на друг. Само една дума, майор Ган, и смъртта няма да се забави дори за минута. Работата е там, че Планиращата машина не е единствената от този род. Съществува още една.
Ган погледна генерала с широко отворени очи.
— Още една Планираща Машина? — той не вярваше на ушите си. — И къде е тя?
Уийлър поклати глава.
— Никой не знае. Има още една Машина — също толкова могъща като тази, която управлява Плана. И понятие си нямаме къде е и какво прави.
— Преди половин век на Земята е живял човек на име Рейлънд. Бил е велик математик. Оженил се аз дъщерята на Планиращия. Преди четиридесет и няколко години успял да стигне до Рифовете и когато се върнал, разказал за хиляди хора, които живеят извън сферата на влияние на Плана. Това, разбира се, е била чисто лъжа — сурово добави генералът, — но Планиращата Машина не прави прибързани изводи. Тя претегля всички факти и обстоятелства и съставя Плана! Взела мъдро решение — да провери разказа на Рейлънд.
— Да, сър — обади се Бойси, — чувал съм за този Рейлънд. Струва ми се, че и до сега го считат за велик учен.
Генералът кимна.
— Рейлънд поправил грешката си — загадъчно каза той. — Отказал се от заблужденията си, както трябва да постъпи всеки лоялен член на Плана. Бившият Планиращ Криири също разбрал, че са го подвели.
От по-нататъшният разказ Бойси разбра, че Рейлънд и Криири станали жертва на заблуда и накарали Машината да извърши… не, не грешка, разбира се, такова нещо е невъзможно. Те склонили Машината да направи експеримент, който се провалил. Замисълът бил да се разпростре влиянието на Плана върху Рифовете на Космоса.
Машината издала заповед да се построи гигантски звездолет, който нарекли „Общност“. Сглобили го в заводите на Деймос1. Шест нереактивни установки — сами по себе си мощни крайцери — му служели за двигатели. Повече от половината място в огромния корпус заемал близнакът на Планиращата Машина — единна система от компютри и блокове памет, който не й отстъпвал по мощност и бързодействие. Липсвали само мрежите за връзка и другите допълнителни устройства, служещи за командване на хората.
„Общност“ бил сглобен, изпитан и подготвен за полет. Набрали екипаж. На борда натоварили всичко необходимо за десетгодишен полет. Втората Планираща Машина поела управлението. Корабът преминал орбитата на Плутон, след това Заслона и… изчезнал.
След няколко дни пристигнало съобщение, че полетът преминава нормално. „Общност“ се приближавала до основното струпване на Рифове.
Оттогава връзката се загубила.
Машинен генерал Уийлър млъкна и се загледа в Ган с хладните си стоманеносиви очи.
— Други съобщения не са получавани — повтори той. — Съдбата на кораба не е известна. Изпратили крайцери да го търсят, но те или не се връщали, или не носели съществена информация. Някои от тях дори не достигали до Рифовете, защото били подложени на атаки от пироподите. Това е историята на „Общност“, майор Ган. Последен детайл — Рифовете, за които се споменава в последното съобщение, се намират на същото място, където е и описания от вас Фрийхевън. Вие сте посетили това място, майоре. Какво знаете за съдбата на кораба?
— Абсолютно нищо, сър. Дори не съм чувал за него — отвърна Бойси.
Генералът дълго го гледа и накрая кимна.
— Чуйте ме сега, Ган — мрачно каза Уийлър, след като бързо изключи три бутона на пулта пред себе си. — Сега помещението е екранирано. Никой, дори и Машината, не може да ни види и чуе. Това, което ще ви кажа, е предназначено само за вашите уши. Разберете — за мен не е важно единствено Планът да се развива. Имам особен, личен интерес от разрешаването на тази загадка. Трябва да намеря отговора, защото имам намерение да заема мястото на Планиращият. Разбирате ли ме, майор Ган?