Бойси докосна страшна тайна и прекрасно го разбираше. И преди беше чувал слуховете за борбата за власт сред началниците, стремящи се да заемат място, което е по-близо до Машината. В Академията се разказваха вицове, а след вечерна проверка дори спореха. Някои считаха политическата борба за предателство, но подобни разговори се водеха само на четири очи. Други мислеха, че това са само клюки. Трети застъпваха мнението, че политическата борба е проява на естествен закон на човешките взаимоотношения, на който трябва да се подчиняват заради собствения си просперитет. Ган си спомни братът на Джули, който беше непоправим идеалист, и един от преподавателите — циник с чувство за хумор, на чийто майтапи курсантите се смееха, а след това уплашено се споглеждаха. В един прекрасен ден преподавателят изчезна, а младият курсант завърши Академията с отличие и дори бе приет в шпионската школа на Плутон, където постъпи точно когато Бойси я напусна.
Както и да е,политическите маневри не го засягаха, те се провеждаха някъде далече и високо…
До този момент.
Наведен и със заплашително наклонена глава, генерал Уийлър бавно каза:
— Трябва да знам истината! Кой изпрати това Искане за Освобождаване?
Ган поклати глава.
— Не знам, сър. Никога не съм го виждал и не знам какво представлява.
— Куп глупави заплахи, майоре. Безумно обещание да угаси Слънцето. Иска да се даде свобода на всички желаещи. И въпреки това — стоманеният блясък в очите му стана още по-хладен, — зад заплахите се крие нещо реално. Слънцето наистина бе угасено.
Бойси беше потресен. Не вярваше на ушите си.
— Слънцето е било угасено? Сър, не разбирам…
— И аз не разбирам — прекъсна го генералът, — но това няма значение. Важна е само безопасността на Машината, а за нея отговарям аз. Искането за Освобождаване представлява заплаха. Длъжен съм да защитя Машината. Ако успея, ще получа подобаваща награда. А тези, които ми помогнат… — той огледа стаята и едва чуто допълни: — Аз също умея да награждавам, майоре.
Погледът му още веднъж обходи помещението, преди да се обърне към Бойси.
— Майор Ган, вие сте ми нужен. Като приятел и съюзник.
Ган все още мислеше за угасеното Слънце. Реши да отложи засега този въпрос и смутено каза:
— За мен е чест да бъда ваш приятел, генерале. Но наистина нищо не знам за Звездната Рожба.
Уийлър закима като метроном.
— Отново ще ви разпитват. Сега с вас ще се заеме самата Машина чрез посредник-човек. Може да си спомните още нещо. Или въпросите на посредника да ви насочат. Може да се досетите, че Машината разполага със сведения, които не са ми известни… В такъв случай ще ми бъде интересно да поговорим пак. Избирайте. Или сте мой приятел, или сте ми враг. А аз все още имам достатъчно власт, за да накажа противниците си.
Той включи бутоните в предишното им положение, погледна екраните, набра отговора и отново се втренчи в Бойси.
— Сега ще отидете при Сестра Делта Четири. Машината ще ви разпита. Погледнете, майоре!
Генералът вдигна дясната си ръка и пръстите му се свиха в тежък юмрук.
— Тази ръка принадлежеше на друг човек, който беше враг на Плана. Опита се да убие Планиращият с бомба, но не успя. Планиращият оцеля, но при взрива загубих ръката си. Хирурзите не успяха да я спасят и се наложи да я заменят с ръката на атентатора. Запомнете, майор Ган — можете да послужите на Плана и по друг начин — чрез Банката за органи!
7
Отвън го чакаше сержантът с радарния шлем.
— Хайде, Опасен, мърдай! — грубо му подвикна той и Бойси тръгна по безкрайния сив коридор. Сержантът го насочи към асансьора и накрая го вкара в малка стая с голи сиви стени. Остави го да чака, но не задълго. Когато се върна, изглеждаше сърдит.
— Мърдай!
Изглежда не знаеше други думи.
До вратата чакаше млада жена. Леко наклонила глава, тя подбираше чисти тонове от електронни камертони. Беше облечена в дълъг бял халат с качулка — униформата на служителите на Машината, които са усвоили езика механиз и мозъчните им центрове са достъпни за електродите на Машината. Когато минаха покрай нея, тя попита нещо сержанта.
— Промениха заповедта! — озъби се той. — Ако искате, елате с нас. Трябва да го заведа при Планиращия.
Ган се загледа в момичето, но пазачът му го побутна напред. Тя имаше необикновено мелодичен глас — сякаш не говореше, а пееше.
Сигурно това е Сестра Делта Четири, която трябваше да посредничи при разпита.