— Приготвя се! — прошепна пазачът и Бойси се осмели да се обърне.
Успя само за миг, когато пазачите не го държаха толкова здраво. Сестра Делта Четири свали качулката и откри челото си. Видя върху бялата гладка кожа да блести металния кръг. Ган се обърна и после погледна още веднъж. Разумът му отказваше да повярва на това, което очите виждаха.
Лицето на Делта Четири…
Офицерът до вратата заповяда с дрезгав глас:
— Тръгвай!
Пазачите поведоха Бойси към сержанта с радарния шлем, който енергично махаше с ръка, за да покаже, че Планиращият чака.
Но Ган се съпротивляваше като луд.
— Не! Почакайте!
Опита се да се отскубне от изумените пазачи, докато момичето спокойно приближаваше щепсела към челото си.
Най-сетне успя да се измъкне, но се сблъска с нов пазач и двамата паднаха на дебелия килим. При падането Бойси успя още веднъж да види лицето й. Не беше сбъркал — това беше Джули Мартинит.
Любимата му вече не съществуваше като пълноценен човек. Беше се превърнала в жив придатък на Машината. Вече не принадлежеше на човешката раса. Джули Мартинит беше станала част от Машината.
8
Ако катакомбите на Планиращата Машина представляваха мозъкът на Плана, то Държавната Зала беше неговото сърце. Огромна като космически хангар, разкошна като спалня на фараон, Залата служеше за работен кабинет на най-могъщия човек в цялата история на Земята. Стените й бяха покрити със златни панели и украсени с фрески, изобразяващи пейзажи от деветте планети и хилядите малки планетоиди, които бяха владение на Плана.
Приближените на Планиращия — личния му лекар и трима посветени служители с кубове за свръзка и камертони в ръце — чакаха заповедите му. Тук беше и вице-планиращият на Венера, както и дребен, пъргав инженер, чиито уши и нос изглеждаха несъразмерно големи — най-вероятно ги е придобил от донор-великан. Вътре седеше и генерал Уийлър, който веднага фиксира Ган със стоманения си поглед.
Всички мълчаха.
В огромно златно кресло, поставено върху висок подиум седеше Планиращият. Пред него имаше маса, направена от планински кристал. Той гледаше металните фигурки, подредени на масата и размишляваше.
Бойси се оказа напълно сам, застанал на изтъкания от златни нишки килим. Чакаше Планиращият да му обърне внимание.
Но погледът на властелина беше прикован върху фигурките. От време на време с въздишка ги местеше, сякаш петгодишно момче си играе с оловни войници. Строяваше ги в редици и колони по полирания кристал.
Фигурите изобразяваха дракони и други митологични персонажи. Някои от тях блестяха като живак, други бяха абсолютно черни, трети бяха оцветени като дъги.
Бойси Ган никога не беше виждал Планиращия отблизо и беше малко разочарован от гледката. Пред него седеше най-обикновен човек — стар, дебел, разплут и малко особен.
И все пак това беше Планиращият, гласа на Машината. А тя не можеше да греши. Избраният от нея инструмент не може да не бъде съвършен. Разбира се, има и изключения — например бившият Планиращ Криири е допускал и грешки. Опитал се да включи Рифовете на Космоса в системата на Плана и е претърпял фиаско. Ган побърза да пропъди скандалната мисъл. В Залата никой не смее да си спомня за предателите.
Внезапно се сети за Джули Мартинит. Как е станало така, че неговата любима се е превърнала в жрица на Машината?
Планиращият вдигна масивната си глава и отправи тежък поглед към Бойси.
— Знаеш ли какво е това? — дрезгаво произнесе той.
Ган с мъка преглътна, преди да отговори.
— Да, сър, мисля, че зная. Приличат на пироподи, които в зоната на Рифовете нападат всичко живо.
Планиращият вдигна вежди и кимна.
— Вярно, пироподи — изрева той и с рязко движение събори фигурките на пода. — Де да имах хиляда пиропода! Или един милион! Щях да ги изпратя на Рифовете да унищожат предателите! Тия безумни плъхове се осмеляват да ми дрънкат за свобода!
Той свирепо изгледа Ган, който замря, изгубил дар слово.
— Искам да знам истината — дяволито поде Планиращият. — Кой управлява Рифовете, Ган? Или какво? Ти си бил там и ще ми кажеш. Не ми стигат романтичните им брътвежи — отново извика той, — сякаш човекът може да стане по-добър, сякаш в тъпите органични създания тлеят добродетели! Безумци! А сега ме заплашват!… Гасят моето Слънце… Демонстрират възможностите си!
Надвеси се над Ган, опрял пухкавите си ръце на златните облегалки на креслото.
— Каква е тази Звездна Рожба, Ган? Това ти ли си?
Бойси се стресна, сякаш го удари ток, и запелтечи: