По всичко личеше, че допреди малко е бил слят с Машината и сега беше в добро настроение.
— Въпреки това — добродушно продължи той, — един от пазачите докладва, че Делта Четири сте застреляли вие, генерале, а не Ган. Да не е станала някаква грешка?
— Разбира се! Не бих могъл да я убия — аз нямам мотив!
Планиращият кимна и се почеса по пухкавата буза. Приближи се до перилата на балкона. От светлината на залязващото слънце облаците изглеждаха пурпурни, около малкия водопад се бе образувала красива дъга, а върховете на вечнозелените дървета върху стръмния склон изглеждаха позлатени.
— Между другото — добави Планиращият, — Делта Четири не умря. Настанена е в болницата. Сърцето й излезе от строя, но лекарите успяха да включат апарат за изкуствено кръвообращение и мозъкът не загина. Вече търсят донор.
— Слава на Плана! — въздъхна Ган. — Сър, тя ще потвърди, че нищо не знаех за появата на пироподите, докато самата тя не ми съобщи за нападението.
— Млъквай! — изрева отново Уийлър. — Охрана! Не му позволявайте да си отваря устата. Който разреши на престъпника да проговори, отива направо в Банката за органи!
— Е, генерале, не толкова енергично — усмихна се Планиращият. — Мисля, че сте прекалено усърден.
Очите му, скрити под тежките вежди, изглеждаха тъмни и древни. Той се взираше в панорамата на покрития със смог град, разположен в подножието на планината.
— Хайде да планираме — усмивката не слизаше от лицето му. — Хайде да решаваме какво ще правим оттук нататък.
— Трябва да се удвои охраната в щаб-квартирата — побърза да предложи вице-планиращият на Венера. — Да се въведат изключителни мерки за безопасност. Проверката на влизащите да бъде максимално строга…
Замълча и си почеса носа. Беше се сетил, че нито Бойси Ган, нито пироподите бяха минали през пропускателните постове на Службата по Безопасност, когато проникнаха в сърцето на Машината.
Един посветен се заслуша в жуженето на куба за свръзка и каза с висок глас:
— Машината иска да участва в разпита на арестувания. Тя дава указания на генерал Уийлър да не му причинява вреда, която би повлияла на неговата памет или ясна мисъл.
Лицето на Уийлър заприлича на буреносен облак. Планиращият продължаваше да се усмихва.
— Нали чухте заповедта, генерале? Ще трябва да я изпълните. Млади човече, разбрахте ли какво се иска от вас?
— Не, сър, не напълно. Но аз винаги съм готов да служа на Плана на Човека!
— О, да, разбира се — съгласи се старецът. — Оказва се, че ще служите по доста необичаен и неочакван начин. Майор Ган, вие сте избран да заместите Сестра Делта Четири. Машината ще проведе необходимото обучение, а след това ще ви награждава със… сливане!
Тежкият нашийник се оказа недостатъчна предохранителна мярка за толкова опасен престъпник като Бойси Ган.
— Ти не си обикновен Опасен — обясни му пазачът. — Не искаме да рискуваме и да те убиваме, преди да му дойде времето. Трябва да те доставим по предназначение, затова стой спокойно, докато ти слагам белезниците. А когато Машината приключи с теб, най-сетне ще се отървем от присъствието ти.
С тези думи той злобно щракна белезниците около китките на Бойси и го бутна да върви.
Заведоха го на една гара на субметрото. Не му отговориха на нито един въпрос за съдбата на Джули Мартинит и генерал Уийлър. Единствената им реакция беше:
— Млъквай, Оп! Мърдай!
Най-после пристигнаха. В хладната зала сферичните вагони на субметрото чакаха пътниците си, за да ги пренесат до местоназначението им по тунелите, пробити в недрата на планетата.
Изведоха го на перона. По всичко личеше, че това е военна гара — виждаха се кабинки с охрана, хората бяха облечени с черната униформа на Технокорпуса. Бойси не се учуди, защото това съоръжение обслужваше изключително Планиращия и неговите приближени. Обаче защо вагоните не се движеха?
Херметичната врата се затвори със свистене. Симпатична компаньонка хвърли бърз поглед на нашийника на Бойси и отмина. Пазачите се зазяпаха след нея.
— Какво има? — попита Ган. — Защо не се качваме?
— Затваряй си устата, Оп — процеди сержантът, който беше старши на конвоя. Изглеждаше загрижен. Един от подчинените му нещо му прошепна, а той отвърна още по-тихо. Бойси успя да чуе няколко думи:
— … нещо с тунелите… Ще ни съобщят, когато отстранят повредата…
Петнадесетметровите сферични вагони продължаваха да стоят неподвижно. Сигурно щяха да пътуват до някое отдалечено място, защото за кратки разстояния субметрото не се използваше. Атомните бури на Плана бяха прокопали прави тунели между всички важни центрове на планетата. Електростатичните полета удвояваха и утрояваха здравината им и компенсираха въртенето на Земята. Със субметрото можеше да стигне където и да е само за няколко часа…