Разрешиха му да посещава стаята за отдих, където се разпореждаше компаньонка, която му приличаше на Карла Сноу. Дори характерът й беше същия — правеше се, че не забелязва нашийника на врата му. И най-важното — разрешаваше му да гледа новини колкото иска.
Потопен в мечтите си, той седеше пред екрана и с удоволствие са наслаждаваше на отдиха. С умиление гледаше русите, дългокраки компаньонки, които весело приканваха: „Работете за Плана! Живейте за Плана! Нали не искате да се превърнете в резервни части в Банките за органи?“
Ган не се страхуваше, макар и да разбираше, че има големи шансове да попадне там. В този момент искаше само едно — да се избръсне.
Не можеше да се съгласи с твърдението, че е враг на Плана на Човека. На станцията „Поларис“ се беше родил втори Бойси Ган, който живя заедно с изменниците от Рифовете и със странни космически същества. Оня, втория, не се вписваше в рамките на първоначалната личност и не знаеше как да събере двама толкова различни човека в едно тяло.
Седеше отпуснат и гледаше новините. Струваха му се интересни. Бюлетинът беше съставен почти изцяло от съобщения за аварии и катастрофи. Някакъв космически крайцер се взривил и изтрил от лицето на Земята половин град. В Антарктида имало силно земетресение. В Индия гръмнали реакторите на атомна електроцентрала. Съобщиха и за аварията на субметрото, заради която Ган попадна в болницата.
Странно… Аварията беше представена като диверсия!
Бойси не вярваше на собствените си очи и уши. Дори не можа веднага да схване, че става дума за същата авария. Дебел полковник от Технокорпуса с поверителен глас четеше обвиненията: диверсантите сложили бомба във вагона с цел да дискредитират Машината и Планиращият. Злобна диверсия! И той, Бойси Ган, беше обявен за главен терорист, а началникът на конвоя — за съучастник!
Бойси внимателно остави чашата с натурален сок на масата и извика компаньонката. Цялото му тяло трепереше.
— Моля ви! Видяхте ли това? Как да го разбирам?
— Е-е, не се вълнувайте! — с укор каза тя. — Вашето задължение пред Плана е колкото може по-бързо да се върнете в строя. Не бива да се разстройвате. И никакви въпроси! Почивайте и оздравявайте!
— Но те казаха, че аз съм виновен за аварията! Това не е вярно! А сержантът? Какво стана с него?
През ясните очи на момичето премина сянка. Не знаеше какво да се прави. Беше й заповядано да се грижи за един враг на Плана и тя изпълняваше заповедта. Поклати глава, усмихна се и заведе Бойси до леглото му.
— Изпийте си сока! — шеговито му заповяда компаньонката. Това, което Планът наричаше „истинско“ и „правилно“, за нея беше истинско и правилно.
Ган също мислеше така.
Но подсъзнателно усещаше, че този начин на мислене крие опасност за него и за цялото човечество, защото ако симпатичната и празноглава компаньонка изпълнява заповедите на Машината толкова безпрекословно…
Не успя да си довърши мисълта. Струваше му се, че самият той, генерал Уийлър, Планиращият и цялото човечество са също толкова празноглави, колкото компаньонката.
След това времето за възстановяване и почивка изтече и нямаше време да се връща към тази тема. Започна подготвителния курс, който трябваше да направи от Ган посветен и да му осигури сливане с Машината.
Двуелементно отношение:
„Ненавиждам спанак.“
Триелементно:
„Ненавиждам спанак, ако не е добре измит.“
Четириелементно:
„Ненавиждам спанак, ако не е добре измит, защото в устата ми попада и пясък.“
С помощта на преподаватели, учебници, хипноленти и компютри Бойси започна да овладява науките. Конюнкция и дезюнкция, аксиоми и теореми, двойни отрицания и метатвърдения, дилеми и силогизми1 — мозъкът му попи всичко. Учеше се да пренася и съединява, овладя принципа на използването на точки вместо скоби. Запозна се с линейния строеж на фразите и афлективната1 граматика на машинния език. Научи се да различава символите на възприятието от символите на действието. Стараеше се да възпроизведе най-фините тонални нюанси — моста над пропастта между хората и Машината. С часове се опитваше да изпее правилните гами, а в ушите му звъняха еталонните сигнали. Изучи таблиците за проверка на правилните ноти и как да ги използва, ако открие повторения или фалшиви звуци.
Струваше му се, че учението и работата нямат край. Събуждаше се с речитатива на хипнолентите, хранеше се със звъненето на камертоните, падаше изнемогнал в леглото, а в мозъка му вече звучаха методите за въвеждане на информация в куба за свръзка.
Нормалният живот беше останал далеч и Бойси изгуби връзка с него. Понякога се заслушваше в разговорите на малкото хора, с които имаше контакт — компаньонките, които сервираха храната и пазачите, охраняващи коридорите и залите. Беше прекалено уморен и изобщо не се стараеше да сглоби частите в едно цяло. Звездната Рожба, Искането за Освобождаване, авариите в подземните тунели… Какво значение има всичко това? Когато му оставаше време да мисли за нещо друго освен обучение, винаги си представяше момента, когато това мъчение ще свърши и той ще получи знакът на посветените.