Дори не забеляза, че наближава края на първия етап от обучението. Както винаги изморен до крайност, той рухна на тясната койка в малката стая, боядисана в бяло. Веднага се разнесе глас:
— …да се генерира матрица К, като се използва механизма на асоциативното натрупване като допълнение към контекстуалното отношение на координатното натрупване. Редът i и стълбът j1 да показват степента на асоциативност…
Подсъзнанието му попиваше информацията, докато съзнанието му казваше, че е негоден за тази работа. Никога няма да постигне кристалночистите тонове, които умееше да произнася Сестра Делта Четири. Гласът му е неподходящ, освен това едва ли някога ще усвои теорията на програмирането…
Бойси заспа.
По време на втория етап от обучението преместиха Ган в обща спалня. Всяка вечер след проверката осемдесет мълчаливи, уморени курсанти лягаха в тесните койки. Всяка сутрин се събуждаха с няколко човека по-малко.
Никой не споменаваше за липсващите. С хората изчезваха и малкото им лични вещи, подредени на лавици над койките. Зачертаваха имената им от списъка, сякаш бяха престанали да съществуват. Защо? Никой не смееше да попита.
Една нощ Бойси се събуди от шума на забързани крачки. Рязко седна, като че ли от това зависеше живота му.
— Джим? — прошепна той името на съседа си — новак с мускули на боксьор и с прекрасен тенор, чиято майка беше компаньонка, а баща му беше загинал в космоса при изпълнение на задание на Машината. — Джим, какво…
— Приятелче, нали спиш? — отвърна тих глас в тъмнина. — Продължавай да спиш — за теб ще е по-добре.
Една тежка ръка хвана рамото на Бойси и го бутна обратно на койката.
Ган искаше да помогне по някакъв начин на Джим, но го скова страх. Видя как над съседа му се наведоха тъмни силуети и чу колегата му да въздиша. Приглушени гласове, шумолене на дрехи, боричкане. Тънък лъч светлина го удари в очите и Бойси ги затвори. Стъпките се отдалечиха.
Дълго лежа и се вглежда в тъмнината, заслушан в дишането на спящите, които станаха с един по-малко. Джим много ценеше червеният пластмасов медал на баща си — Герой на Плана втора степен. Имаше красив, чист глас, но прекалено бавно усвояваше уроците.
Ган би се радвал да помогне, но какво би могъл да направи? Машината изискваше от слугите си да притежават чисто механични качества. Сигурно Джим не е показал достатъчно старание да се превърне в механизъм. Бойси се обърна по корем и започна да си повтаря семантичните тензори. Скоро заспа.
11
По време на втория етап от обучението Ган разбра, че първия етап е бил нещо като неделна разходка по морския бряг в компанията на красиво момиче. Спомените му за онези дни вече се губеха в мъглата на изнемогването. Не му даваха нито миг спокойствие.
— Бъди като машина!
Опитваха се да гравират това просто правило в съзнанието му. Преподавателите и компаньонките постоянно му го повтаряха, стереоекраните му го набиваха в очите, неуморните хипноленти му го нашепваха през нощта.
— Бъди като машина!… Действай като машина!… Мисли като машина!…
Човек наистина трябваше да се превърне в механизъм, за да овладее милиардите тоналности на езика механиз. Ган се стараеше, защото не го напускаше спомена за изчезналите му колеги, които сигурно са изпратени в Банката за органи.
Затворен в тясната стая за изпити, Бойси стоеше наведен над куба за свръзка, за да може да улови всички интонации.
— Кандидатът… — едва не изпусна първата дума — …трябва да се назове!
Ган изпя отговора, но гласът му беше дрезгав и нисък. Преглътна буцата в гърлото си и докосна камертоните.
— Кандидат Бойси Ган — преглътна отново и изпя номера си.
— Кандидат Бойси Ган, следва провеждането на изпита — започна кубът. — Ако успеете да наберете необходимите точки, ще преминете в по-горна степен на обучение. Ще се приближите до посвещаване в служба на Машината, което се награждава със сливане. Трябва да разберете, че връщане назад няма. Системата на Плана отхвърля неудачниците, независимо колко знаят и могат. В този случай се прилага пълна утилизация.
— Разбирам и съм готов да служа! — Бойси отговори с една сложна фонема.