— Моите поздравления, майор Ган!
Бойси се загледа в кльощавия майор, който подреждаше някакви документи на бюрото и внезапно видя, че ръкавиците изобщо не са ръкавици, а утилизирани ръце, присадени от негър!
— Вие преминахте успешно втория стадий на обучение по пътя към пълното посвещаване на Машината — Ган не можеше да откъсне поглед от чернокожите ръце и почти не чуваше какво му говорят. — Изпратен сте тук, за да преминете третия етап.
По жълтите му устни заигра лека усмивка.
— Вие сте показали невероятно високи резултати, майор Ган. Машината е много доволна. Поздравявам ви, трябва да се гордеете!
Най-после думите стигнаха до съзнанието на Бойси и той се олюля, сякаш го бяха ударили по главата. Не изпитваше никаква гордост и беше изгубил дар слово.
— Изминали сте дълъг път — белезите превърнаха усмивката на майора в ужасяваща маска. — Успяхте да избегнете утилизацията и вече сте близко до най-голямата награда. Наистина сте роден с късмет, майор Ган!
Черните му пръсти със съжаление докоснаха челото, лишено от пластинката за сливане.
Внезапно яркоосветената стая, оборудвана с множество компютри, му се стори мираж, а жълтоликия, плешив майор — фантом от нощен кошмар. Във въображението му изникнаха блестящи като лед хирургически инструменти, с които лекарите ще издълбаят дупка в челото му. Ще пробият черепа и тънките игли ще се доберат до нервните центрове. Хирурзите хладнокръвно ще ровят в най-съкровените ъгълчета на съзнанието му…
Искаше да закрещи.
— Какво ви е, майор Ган? — плешивият беше разтревожен. — Изглеждате ми пребледнял.
— Всичко е наред — Бойси дори намери сили да се усмихне. — Разбирате ли, аз не знаех, че ме водят да продължа обучението си. Мислех, че това е център за утилизация или Банка за органи.
— Скоро ще ви мине — усмивката на майора стана още по-отвратителна. — Като гледам служебната ви характеристика… Можете да бъдете сигурен, че скоро ще ви наградят със сливане. Колко бих желал да съм на ваше място…
— Благо… — Бойси преглътна буцата в гърлото си и повтори: — Благодаря ви, сър!
Механоинструкторът приличаше на алуминиево прасе, високо три метра. Беше увиснал на масивни стоманени пружини под тавана на пещерата. Дълги черни кабели го свързваха с командния пулт, разположен до входа. Управляваше го млад лейтенант с пластина на челото.
— Ето я, сър! Идеалната машина за обучение!
Ган не беше сигурен в това. Бяха го наплескали със специално лепкаво желе и му дадоха да облече сив комбинезон. Спря и без особена радост погледна към механизма срещу него.
— Застанете тук, сър! — лейтенантът безгрижно се усмихна. — Свалете комбинезона и — напред! — Погледна въпросително към Бойси и попита: — Готов ли сте, сър?
Ган беше мокър и лепкав от желето. Изведнъж се разтрепери от пронизващия вятър. Изобщо не искаше да учи механиз и да получава награди във вид на отвор в челото. Успя да се съвземе и съобщи, че е готов.
— Тогава напред, сър!
Лейтенантът се наведе над пулта и веднага засвистяха някакви клапани. Огромното прасе подскочи и се отвори, сякаш го бяха разрязали по средата.
— Хайде, сър — младокът леко докосна рамото на Бойси. — Изкачете стъпалата, съблечете се и легнете в капсулата. — Той тихо се засмя и продължи: — Много хора в началото са шокирани, но скоро и вие ще свикнете.
Ган тежко въздъхна и започна да се качва. металните перила бяха неприятно студени, вятърът брулеше обръсната му глава, в устата му все още се чувстваше горчивия вкус на кафе.
Свали комбинезона и внимателно стъпи върху розовата мембрана, покриваща вътрешността на машината. Влажна, топла, почти като жива, тя се набръчка под тежестта му, след което го тласна към разположената в центъра капсула.
— Всичко ли е наред, сър?
Реши да не отговаря на жизнерадостния въпрос на лейтенанта. Механизмът се затвори. Меката, топла капсула ласкаво прие тялото му. Над него светлината постепенно изгасна. Настъпи абсолютен мрак.
Искаше да изкрещи, но не можеше да си поеме дъх…
Внезапно в дробовете му нахлу свеж въздух. През клепачите му се процеди розова светлина.
Отвори очи и видя пред себе си Сестра Делта Четири.
Ган прекрасно разбираше, че всъщност вижда фантом, проектиран в мозъка му. Сестра Делта Четири не би могла да се намира в подземния център за обучение. Облечена с пелерина и с качулка на главата, с черния куб за свръзка в ръка, тя вървеше по покрит с палми бряг на коралов остров, който много приличаше на курорта Плая Бланка.